Ангел с часовников механизъм

Мортмейн ме предупреди с поклащане на главата, ала аз вече бях видял залата за карти. Бях привлечен от игралните маси като нощна пеперуда от лампа. Цяла нощ играх фаро с един вампир, двама върколаци и един рошав магьосник. Онази нощ имах късмет, спечелих много пари и изпих много от шарените, бълбукащи напитки, които се разнасяха из масите върху сребърни подноси. По някое време Мортмейн си тръгна, ала на мен не ми пукаше. Осъмнах в къщата, чувствайки се превъзходно, като господар на света и с покана от Де Куинси да се върна в клуба, когато пожелая.

Естествено, бях глупак. Чувствах се толкова добре, тъй като напитките бяха примесени с магически отвари, водещи до пристрастяване. И ми бе разрешено да спечеля онази нощ. След това, естествено, се върнах без Мортмейн. Ходех всяка нощ. Първоначално печелех стабилно. Затова имах възможност да ви пращам пари, на теб и леля Хариет. Не бе от работата ми при Мортмейн. Ходех от време на време в офиса му, ала не можех да се съсредоточа и върху най-простите задачи. Цялата ми мисъл бе съсредоточена върху това да се върна в клуба, да пийна още от напитките, да спечеля още малко пари. Сетне започнах да губя. Колкото повече губех, толкова по-обсебен бях от желанието да спечеля парите си обратно. Де Куинси ми предложи да играя на вересия и аз започнах да заемам пари. Спрях да ходя на работа. Спях цял ден, играех цяла нощ. Загубих всичко.

Гласът му звучеше някак далечен.

— Когато получих писмото ти, че леля е починала, реших, че това е наказанието ми, Теса. Заради поведението ми. Исках да избягам и да си взема билет, за да се върна в Ню Йорк още същия ден. Ала нямах пари. Отчаян, отидох в клуба, небръснат, окаян и с кървясали очи. Явно приличах на просяк, понеже в този момент Де Куинси дойде при мен със странно предложение. Той ме привика в една стаичка и ми каза, че съм загубил повече пари, отколкото който и да било може да плати. Бе развеселен от това и приличаше на дявол, докато почистваше невидими прашинки от дантелените си маншети, хилейки се насреща ми, разкрил острите си зъби. Попита ме какво бих дал, за да се отърва от дълговете си. Отговорих му: „Всичко“. А той каза: „Какво ще кажеш тогава за сестра ти?“.