Натиснете Enter ако смеете… [bg]

Успехът им се дължеше на Меоши Йошима. Той беше последвал примера на Грей с „Чейс Манхатън“. Няколко големи токийски корпорации се присъединиха към тях, преди символът на файла да бъде променен. Накрая обаче Меоши също понесе жесток провал, като унищожи базата данни на компания с три милиарда долара годишен оборот.

Но той беше открил една много интересна подробност.

Не всички компании имаха в системите си скрития файл. Но дори и фирмите, свободни да правят каквото си искат, се страхуваха да се прехвърлят в новата мрежа, за да не изгубят ценна информация.

Така че „Компсистемс“, „Транс-Африка“, „Бритиш Компком“, Азиатската комуникационна корпорация и „Датекс“-Цюрих промениха стратегията си. Те обещаваха на потенциалните абонати да прегледат системите им и да помогнат — което, разбира се, невинаги беше възможно — срещу петнадесет хиляди долара. Ако техниците им откриеха скрития файл, изказваха съжаление и си тръгваха. Ако системата беше чиста, просто им изпращаха сметката и веднага ги прехвърляха в Глоубнет.

Номерът минаваше навсякъде. Търговските абонаменти непрекъснато се покачваха. И тъй като индивидуалните потребители изобщо не бяха засегнати, фирмените продажби продължаваха да поддържат очаквания обем.

Нейтън никак не хареса новата им тактика. Нарече я неетична. Джером трябваше да го убеждава, че в любовта и бизнеса всичко е позволено. Пък и в противен случай начинанието им щеше да претърпи пълен крах.

Парите започваха да се стичат в сметките им макар и само от страна на по-малките търговски предприятия. Гигантите от рода на „Дженеръл Моторс“ и свързаните с отбраната организации неизменно носеха скрития файл в системите си и засега оставаха извън обсега на Глоубнет.