Том 6 (Исторически драми) [bg]

че щял с лъжица да го изгребе,

за да достигне сушата отсреща.

Да, тъй пред мен, така далеч от нея,

короната се мярка и тъй аз

заканвам се да смачкам всички пречки

в самоизмамата, че бих могъл

да сторя невъзможното. Уви,

окото и сърцето ми са, явно,

премного дръзки, щом ръка и сила

не могат да ги стигнат. Е, добре,

да кажем, че за Ричард няма кралство,

какво тогаз предлага му светът?

Ще търся рая в скута на жените,

ще се обличам във изящни дрехи,

красавиците с думи ще омайвам!…

Мечта безумна! По-непостижима

от завладяване на сто корони!

От Любовта във майчиното лоно

съм бил отхвърлен аз и за да бъда

лишен от сладостта й, тя със подкуп

накарала е меката Природа

да изсуши ръката ми подобно

на мъртъв клон; да трупне на гърба ми

отблъскващ хълм, на който грозотата

е седнала, за да се гаври с мен;

по дължина различни да направи

краката ми; да ме превърне в урод,

в човешки хаос, във мече без форма,

което, необлизано, не носи

следа от образа на свойта майка149.

А може ли такъв да е обичан?

Ще бъда луд, ако повярвам в туй!

И затова, понеже тук не виждам

за Ричард друго щастие освен

да тъпче, мъчи и тормози тези,