Чародейката

да убиеш всички роби.

– Искаш да говоря с хората, така ли? – поиска да се увери Атон.

– Да.

– Съгласен съм – каза той без колебание.

– Мислех, че ще откажеш – рече Ард-Греймна изненадан.

Атон поклати глава.

– Ще им кажа какво трябва да направят.

Глава 62

– Дръжте се! – извика Прометей.

– Никога повече няма да се кача във вимана – закле се Шекспир. – Ако не се

разбият, ще се запалят. Разбирам защо им е минала модата.

С тракане и дрънчене виманата се спускаше право към голямата Пирамида на

слънцето.

– Трябва да действаме бързо, преди да са осъзнали какво се каним да направим

– рече Прометей. – Така че веднага, щом кацнем, излизайте и заемете позиции на

стъпалата. Не пускайте никого да се качи на покрива. Ясно ли е? Никого.

– Защо? – попита Жана.

– Нямам представа. Но Авраам ми даде изрични нареждания по този въпрос.

Жана побутна съпруга си с крак.

– Прибери бележника. Мисля, че ти предстоят малко практически проучвания за

финала на това музикално парче.

– Какви проучвания? – попита той.

– От онези с катастрофирането и пищенето, струва ми се – отвърна тя.

– Армагедон – каза Сен Жермен и се изправи, а ясносините му очи блестяха от

вълнение. – Ще кръстя това произведение „Армагедон“ или може би „Рок

Армагедон!“. С удивителна.

– Не беше нужно да ми го напомняш точно сега – рече тихо Жана.

– Моментът не е подходящ ли?

Жана посочи през прозореца и Сен Жермен се приближи да погледне. Застана до

нея, гледайки как огромната пирамида се носи към тях. Прегърна жена си през

рамената, докато корабът започна да дрънчи и да се разпада. Двигателите виеха

оглушително и всичко трепереше.

Прозорците се напукаха и пръснаха, а една дълга ивица метал под седалката на

Шекспир се отдели от корпуса, оставяйки краката му да висят във въздуха.

Паламед го хвана и го вдигна от мястото му, точно когато седалката бе изтръгната

и засмукана през отвора.

– Не казвай нито дума! – предупреди го Сарацинския рицар.

Цялото контролно табло пред Прометей започна да се пука и троши, а после се

разтопи.

– Толкова е шумно! – извика Уил и затисна ушите си с ръце.

Двигателите спряха и изведнъж единственият звук остана свистенето на въздуха

през пролуките.

Уил свали ръце от главата си и се огледа.

– Като беше шумно, ми харесваше повече.

После виманата се блъсна във върха на пирамидата сред стържене на метал.

Плъзна се по гладката £ полирана повърхност, въртейки се в кръг.

– С тази скорост ще паднем през ръба – каза спокойно Сен Жермен. Подаде ръка

през счупения прозорец и зашава с пръсти. – Игнис – прошепна той и въздухът се

изпълни с мирис на изгорели листа. От ръкава му излетя рояк пеперуди, които се

завихриха в спирала.

Ярък, нажежен до бяло, пламък заля повърхността на пирамидата и разтопи

златното покритие, правейки го лепкаво. Плъзгането и въртенето на кораба веднага