Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Джипът в началото на колоната пусна мигащите светлини и се понесохме през гъстия трафик. Свихме по 17-а улица, стигнахме до старата административна сграда, минахме през пропускателен пункт и се насочихме към паркинг.
Отровните паяци бяха дотук - предадоха ме на четирима здравеняци с костюми, които ме преведоха през фоайе, по коридор без прозорци и ме качиха в асансьор. Имаше само спускане надолу. Излязохме в подземно помещение, охранявано от въоръжени мъже. Не се наложи да изпразвам джобовете си - сложиха ме в рентгенова кабина и видяха всичко - метал и биология, интимни подробности.
След проверката се качихме на количка за голф и минахме по няколко широки коридора. Колкото и да беше объркващо, не това беше най-странното - имах чувството, че никой не ме гледа, сякаш им бяха заповядали да извръщат очи.
Стигнахме до друг асансьор - този се изкачи шест етажа, ако не се лъжа - и четиримата костюмирани ме предадоха на възрастен мъж, добре облечен, със сива коса.
- Моля, последвайте ме, господин Джаксън - каза той.
Името ми не беше Джаксън, никога не бях чувал за Джаксън, сред многото ми псевдоними нямаше Джаксън. Тогава осъзнах, че съм призрак, сянка, без присъствие или име. Ако дотогава не си бях давал сметка колко е сериозно, вече разбрах.
Сивокосият ме преведе през зала без прозорци, пълна с работни места, но и тук никой не вдигна очи към мен. Минахме през малка кухня и влязохме в доста просторен кабинет - тук поне имаше някакви прозорци, но мракът вън и изкривяванията от бронираните, както реших, стъкла, не позволяваха да разбера къде съм.
Сивокосият каза нещо тихо в микрофона на ревера си, изчака отговор, после отвори една врата. Кимна ми и минах през нея.
3.
Първото, което поразява в Овалния кабинет, е, че е доста по-малък, отколкото изглежда по телевизията. Президентът, от друга страна, изглеждаше много по-голям.
Над един и осемдесет, със свалено сако, с торбички под очите. Стана от бюрото си, стисна ми ръката и посочи креслата в ъгъла. Погледнах натам и видях, че не сме сами - в полумрака седеше мъж. Разбира се, би трябвало да се досетя - той беше изпратил паяците, той се бе погрижил да разбера, че няма как да не се отзова на поканата.
- Здравей, Скот - поздрави ме той.
- Здравей, Шепот - отговорих.
Бяхме се срещали няколко пъти - беше двайсет години по-възрастен от мен и вече си проправяше път към върха на разузнавателната пирамида, а аз бях бързо изгряваща звезда в Дивизията. След това рухнаха Близнаците и аз поех по друг път. Разправяха, че онзи следобед - а и късно вечерта на 11 септември - той писал убийствена критика за цялата разузнавателна общност на Съединените щати и нейните мащабни провали.
Макар че никой, когото познавам, не бе чел този материал, Шепота, изглежда, е бил толкова жесток в оценката си за отделни хора - без да изключва себе си - и толкова безпощаден към ФБР и ЦРУ, че нямало надежда за кариерата му, след като го предал на президента и на четиримата лидери на Конгреса. Тъй като беше интелигентен човек, няма начин да не си е давал сметка за последиците - беше извършил професионално самоубийство.
Вместо това, когато пълните размери на бедствието станали ясни, тогавашният президент реши, че той е единственият човек, който е готов да е честен, а не да прикрива задници. Победа с гняв, или както е там на латински, би трябвало да е девизът на Шепота - след година го назначиха за директор на националното разузнаване.
Не мога да кажа, че при професионалните си съприкосновения съм го харесвал кой знае колко, но винаги съм му се възхищавал - сякаш голяма бяла акула среща соленоводен крокодил.
- Имаме проблем - каза той, когато седнахме. - Свързан е с едра шарка.
С това станах десетият посветен.
Президентът седеше вдясно от мен и долових, че ме наблюдава, че опитва да прецени реакцията ми. Също и Шепота. Но нямах реакция - никаква, поне не в обичайния смисъл. Да, изпитвах горчивина, но не бях изненадан. Единствената истинска мисъл в главата ми беше за един човек, когото бях срещнал някога в Берлин, но обстоятелствата не бяха такива, че да го спомена, и затова само кимнах и казах:
- Слушам.
- Изглежда, е арабин - продължи Шепота.
- Не сме сигурни, че е арабин - прекъсна го президентът.
- Президентът е прав - съгласи се Шепота. - Това може да е опит да бъдем подведени. Да кажем, че става дума за мъж, в Афганистан, който знае арабски и е синтезирал вируса. През последните няколко дни е провел експерименти с хора - негов вариант на клинични изпитания.