Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Странно - отвърнах. - Никога не съм мислил за теб като за едър и непривлекателен. Винаги съм мислил за теб като за японец.
По изражението му видях колко много означава това за него.
- Обаче вероятно си прав - продължих - за това, че си най-добрият. Ще ти кажа едно - ако някога ме притиснат в ъгъла и имам нужда от помощ в твоята област, ще потърся първо теб.
Той се засмя и допи чая си.
- Искаш ли да започваме?
Когато излязох, Питър Камбъл беше завършил Чикагския университет, учил след това медицина в Харвард и помагал дълги години на Гарет в разследванията му. Както бях замислил по-рано, Камбъл беше открил ръкописа на забележителната книга на Гарет, защото е имал достъп до старателно поддържаните му файлове, и издателят беше поискал от него да го редактира. В резултат имах енциклопедични познания за случаите му - почти все едно аз самият съм водил следствията.
И така, когато застанах пред паството от себеподобни с името Питър Камбъл, отначало бях неспокоен, но скоро намерих верния тон. Говорих им за мълчаливия характер на Гарет, как съм бил един от малкото приятели, които е имал, и за факта, че по същество той водел двойствен живот - докато всички знаели, че е агент на ФБР, по-голямата част от работата му била в областта, която срамежливо нарекох „сфера на разузнаването“.
Разказах за няколко от тези разследвания - тези, които са описани с повече подробности в книгата - и когато реших, че съм предизвикал интереса на аудиторията, дадох думата за въпроси и коментари. Залата изригна. Трябва да призная, някак започна да ми харесва - странно е да стоиш на сцена и да слушаш как себеподобните ти те атакуват, анализират и хвалят. Донякъде е като да четеш собствения си некролог.
Отпред седеше жена с тюркоазена блуза и водеше офанзивата - анализираше улики и мотиви, задаваше остри въпроси. Имаше добър ум и още по-привлекателно лице - естествено лъскава коса, високи скули, очи, които винаги са близо до смеха. В един момент каза:
- Забелязах няколко неща, които той споменава в текста... Не мисля, че е харесвал жените кой знае колко, така ли е?
Откъде ѝ бе хрумнало това? Бях останал с впечатлението, че много харесвам жените.
- Напротив - отговорих ѝ. - Освен това, когато излизаше от дома, жените го намираха за много чаровен и - не мисля, че проявявам недискретност - много привлекателен сексуално.
Тя дори не мигна.
- Очарователен, умен... и секси? Ще ми се да го бях срещнала - отвърна тя сред силни аплодисменти и подсвирквания.
Усмихнах ѝ се и си дадох сметка, че всичките онези месеци, през които се бях стремил към нормалното, може и да са дали резултат. Стори ми се достатъчно привлекателна, за да се надявам по-късно през деня да имам шанс да поговоря с нея и да поискам номера ѝ.
Междувременно смених оборотите. Разказах им за случая, който, ако Джуд беше жив, вероятно щеше да сметне за най-интересен от всички. Разказах им за деня, в който се срутиха кулите и убийството в „Истсайд Ин".
- Бен Брадли спомена за мъжа в инвалидния стол - казах. - Пропусна да спомене обаче, че той самият е повел групата, свалила човека долу.
Последва миг стъписана тишина, после взрив от аплодисменти. Бен и Марси - тя седеше до него - ме гледаха изненадано. Дотогава нямаха представа, че знам за смелостта на Бен, но тогава, мисля, разбраха защо съм се съгласил да говоря.
Брадли - вероятно ругаеше сам себе си - стана, за да кимне на хората.
Когато аплодисментите стихнаха, продължих:
- Онзи ден е бил изпълнен със забележителни събития. Извършеното от Бен е само едно от тях. По-рано сутринта една млада жена тичала за работа, защото била закъсняла. Когато наближила кулите, видяла как първият самолет удря и осъзнала - за света в този момент тя е на бюрото си и вече е мъртва.
Брадли се сепна за втори път в рамките на минута. Не бях споделил с него тази версия и той вдигна ръце, сякаш за да попита: „Къде, по дяволите, ще стигне всичко това?“
И аз му казах - а също и на присъстващите.
- Ето, вижте. Жената, чието закъснение току-що е спасило живота ѝ, иска да убие някого и се получава перфектното алиби - вече е мъртва. И така, преминава през хаоса и страха и открива място, където би могла да живее необезпокоявана, където никой не би я открил. Нарича се хотел „Истсайд Ин“. Винаги, когато излиза, променя външността си и при една от тези разходки намира книга - може би най-добрия учебник за това как да убиеш някого и да се отървеш безнаказано. Всички знаем коя е тази книга - книгата на Джуд Гарет.