Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Виждах лицето му, отразено в стъклото. Изглеждаше по-стар, отколкото беше в действителност, и - въпреки перченето - мисля, че се тревожеше заради кръвното си налягане и се питаше още колко злоупотреби би могло да понесе тялото му.
- Три брака, четири деца, които едва познавам - продължи той. - И въпреки всичко животът ми носи доста повече удовлетворение, отколкото животът на мнозина. Обаче човек би бил глупак, ако не се запита - нещо от това, което направих, донесе ли промяна? Ти няма да имаш този проблем, нали? - продължи и се обърна към мен. - Ако се справиш с това, и след петдесет години пак ще продължават да говорят за Пилигрима.
Може би ми липсва нещо, но подобни перспективи не означават кой знае какво за мен. Никога не са означавали. Само свих рамене.
Той отново се обърна към прозореца.
- Не се преструваш, нали? Наистина не ти пука за тези неща. Обаче ти завиждам. Ще ми се да бях с двайсет години по-млад. Да имах поне един шибан шанс животът ми да не е бил на вятъра.
- Можеш да вземеш този, Дейв - казах тихо. - Отстъпвам ти го безвъзмездно. - Дейв беше истинското му име, но едва ли някой вече го помнеше. - Плаши ме.
Той се засмя.
- Значи го криеш дяволски добре. Останах с президента, за да разбера какво мисли за теб.
- И аз така си помислих.
- Беше впечатлен. Каза, че си най-хладнокръвният кучи син, когото бил виждал.
- Значи не излиза достатъчно сред хората - подхвърлих.
- Не - възрази Шепота. - Гледах изражението ти, когато ти казах за едрата шарка. Това е апокалипсис - четиримата конници вече са на седлата и приближават, - но ти не показа никаква емоция, никакъв страх, дори не се изненада.
- Така е. Поне за изненадата. Не съм изненадан.
- Не, не! Всеки би...
Започвах да се дразня, да се ядосвам, че ме въвличат в живот, в който нямах никакво желание да участвам.
- Не бях изненадан - казах рязко, - защото за разлика от така наречените експерти във Вашингтон, аз слушах.
- Какво? - попита той.
Погледнах напред и видях, че се бавим заради голяма колона коли.
- Бил ли си някога в Берлин, Дейв?
- В Берлин? Какво общо има Берлин?
5.
Шепота не знаеше накъде бия, но реши да разбере.
- Да, бях в Берлин, през осемдесетте, малко преди да падне Стената - каза той.
Би трябвало да помня, разбира се - тогава той беше в ЦРУ, шеф на резидентура в най-горещата точка на Студената война, столицата на шпионажа по онова време.
- Помниш ли Бебелплац? Големият площад пред катедралата?
- Не. Това е в Източен Берлин. С нашата професия не прескачахме Стената често. - Усмихна се и останах с впечатлението, че му харесва да си спомня старото време, когато врагът беше СССР и всички знаеха правилата.
- Когато започвах - продължих, - ме командироваха в берлинския офис на Дивизията. Оттам заминах за Москва и се срещнах със Синия ездач...
Той ме изгледа продължително и си даде сметка, че никога не сме разговаряли на тази тема.
- Това беше страхотно нещо - каза. - В центъра на Москва... Давам си сметка какъв кураж се иска, за да го направиш.
- Благодаря - отвърнах тихо. Бях искрен - не е малко да чуеш такова нещо от човек с неговата биография. - Преди всичко това - продължих - в неделя често се разхождах на Бебелплац. И не заради величествената архитектура. Ходех там заради злото, което витае наоколо.
- Какво зло? - попита той.
- Една нощ, през май 1933 година, нацистите повели тълпа с факли и ограбили библиотеката на университета „Фридрих-Вилхелм“, който е на площада. Четирийсет хиляди души ревали възторжено, докато изгаряли повече от двайсет хиляди книги от еврейски автори. Години след това на мястото, където са горели книгите, поставили стъкло, на земята. Това е прозорец и ако се наведеш, долу виждаш стая. Стаята е бяла, с празни рафтове за книги по стените, от пода до тавана...
- Библиотека без книги - каза Шепота.
- Точно така. - Кимнах. - Светът, в който щяхме да живеем, ако фанатиците бяха победили.
- Добър паметник - каза той и поклати глава. - Много по-добър от някаква проклета статуя.
Погледнах през предното стъкло - задръстването се раздвижваше.
- След няколко разходки из площада осъзнах, че празната библиотека не е единственото интересно нещо там - продължих.
- Един стар градски чистач с воднисти очи, човек, който метеше там всяка неделя, не беше истински.