Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Системата има нужда от минимум шест секунди. Тогава сравнява елементи от гласа с над двеста милиона други гласове - на терористи, престъпници, бунтовници - информация, събирана от бази данни по целия свят - обяснил той и се оживил. Обичал технологиите. - Обаче това е само началото. Истинският удар е в това, че може да превърне всяка сричка, всеки звук в цифров...
- Достатъчно - прекъснал го Шепота и го изгледал малко особено. Още една дума и по силата на закона за Националната сигурност би могъл да стане и да го удуши.
- Ами мъжът? - добавил. - Имат ли шест секунди с неговия глас?
- Да, разполагат с достатъчно материал - отговорил шефът на кабинета, все още смутен заради шамара от директора на националното разузнаване. - Но няма съответствие - няма дори близки подобия на гласа му - на английски или арабски. Пише, че е неизвестен за никоя база данни на разузнаването или правоохранителните органи.
Това накарало Шепота да се разтревожи сериозно. Не искал да го споделя с президента и останалите, но никоя разузнавателна агенция по света не е в състояние да се справи с недамгосано добиче. Откъде започваш да издирваш човек, който няма минало, няма досие? Шепота не бил попадал на такъв през живота си - не и истински - и нямал желание да попада.
Останалите забелязали безпокойството на иначе спокойното му лице и в последвалата неловка тишина осъзнали, че късметът им е бил дотук.
Президентът първи се овладял и показал лидерството, от което имали нужда. Обяснил им, че след часовете разочарование и пропаднали надежди разполагат с едно нещо - някъде в Южна Турция има жена, която познава този човек и която е разговаряла с него. Дала му е информация, която изглежда много важна. Иначе защо той би си правил труда да се свързва с нея в разгара на пробите с вируса, който е синтезирал - забележително постижение само по себе си? И не един, а два пъти. Всеки, който е достатъчно умен, за да създаде смъртоносен вирус, би си дал сметка, че е много вероятно някой да го чуе. Тогава защо го е направил? Кое е било толкова важно? И по-същественото - коя е жената?
- Значи... отиваме в Турция - казал в заключение. - Как?
Разбира се, секретарите по отбраната, вътрешната сигурност и държавният - Бандата на тримата, както ги наричал Шепота наум - се обявили едва ли не за нахлуване на Пета армия и Средиземноморския флот и превземане на плажовете. Президентът обаче успокоил топката.
- Имаме цел - казал. - Ако отидем там, ако окупираме района, тази жена ще се изплаши и ще изчезне в Сирия, Саудитска Арабия или Йемен - където поиска, - в някоя дупка, където никога няма да я открием.
Познавал грешката на Джордж Буш при преследването на Осама бен Ладен: да атакуват зоната в Тора-Бора. Броят на хората на терен и съперничеството между агенциите тогава подкопаха операцията напълно. В края на краищата Осама беше обезвреден вследствие на старомодната разузнавателна работа.
- Какво ще кажеш, Шепот?
- Съвсем точно казано - ефективността на всяка операция е обратно пропорционална на броя на хората, които участват в нея - казал Шепота, готов да воюва с Бандата на тримата, ако се наложи. - С такива неща се занимават агентите ни под прикритие всеки ден - поне най-добрите сред тях. Ще изпратим следотърсач и ако е достатъчно добър и ако имаме късмет, той ще открие достатъчно, за да решим проблема.
Бандата на тримата мълчала, вероятно все още изпълнена с мечти за масирани операции и военни сили.
- Кого да изпратим? - попитал президентът.
- Не знам - отговорил Шепота и това била причината президентът да го уважава толкова - бил един от малкото във Вашингтон, способен да признае, че не знае нещо. - Ще се свържа с вас по-късно.
Същото минало през главите на всички. Един човек, и толкова, следотърсач в чужда страна. Не е работа за човек, който се страхува от мечки. Който се страхува от мечки, да не ходи в гората.
Шестимата в Овалния кабинет решили, че няма какво повече да направят, докато чакат Шепота. Самият той станал и събрал всички материали от „Ешелон“, които шефът на кабинета бил оставил на малката масичка - не искал да са на показ повече от необходимото. Когато пазителите на голямата тайна се насочили към вратата, една последна мисъл хрумнала на президента и той попитал Шепота:
- Къде по-точно в Турция?
Шепота прелистил доклада от „Ешелон“ и отговорил:
- В провинция Мугла. Градът се казва Бодрум.