Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
И отново се вторачиха в мен, за да видят реакцията ми. Свих рамене - естествено, ако си си дал труда да направиш нещо, ще искаш да го изпробваш.
- И годен ли е вирусът? - попитах.
- Разбира се, че е годен! Не сме тук, защото се е провалил - каза Шепота, подразнен от привидното ми равнодушие. За момент си помислих, че ще повиши тон, но не го направи.
- Освен това, изглежда, вирусът е бил генно модифициран, за да преодолява съществуващата ваксина - добави.
Президентът не сваляше поглед от мен. След като продължих да мълча, поклати глава и като че ли се усмихна.
- За теб мога да кажа едно - не се плашиш лесно.
Благодарих му и го погледнах в очите. Беше трудно да не го харесваш - както казах, беше много далече от нормалните политици.
- С какво друго разполагате? - попитах.
Шепота отвори една папка и извади доклада от „Ешелон“. Започнах да чета и забелязах, че нищо не е почернено или отрязано - бяха ми дали суров, нередактиран секретен материал и това ми подсказа колко са изплашени. Като се замисля сега, през онзи следобед, който се превърна в нощ, те искрено вярваха, че цялата страна ще полети надолу по водопада.
- Два телефонни разговора - отбеляза Шепота, когато оставих доклада, - през три дни.
- Да - отговорих и се замислих. - Мъжът в Афганистан се обажда първи. На обществен телефон в Турция и жената го очаква там. Прекарала е часове, за да кодира посланието, така че е знаела много добре, че ще се обади. Откъде е знаела?
- Предварителна уговорка - предположи Шепота. - Знаеш как става. Уговорили са се да ѝ се обади в определен ден, в определен час...
- От върха на Хиндукуш? Докато тества забележителното си биотерористично оръжие? Не мисля. Не би рискувал. По-вероятно е да се е случило някакво събитие и тя да е трябвало да се свърже с него спешно. Това означава - продължих, - че тя е имала начин да го уведоми, че трябва да ѝ се обади.
Президентът и Шепота мълчаха замислени.
- Добре - каза президентът след малко, - тя се е свързала с него. Защо „Ешелон“ не е чул?
- Има много възможни обяснения - казах. - Станало е извън зададения район или съобщението е изпратено по мобилен телефон дни преди това, а може да е с предадена на ръка бележка. Може да е всичко. Аз предполагам, че е безобидно съобщение в някой безинтересен интернет форум.
- Изглежда логично - каза Шепота. - Така ще получи автоматично текстово съобщение, че еди-кой си е качил нов коментар или нещо такова.
- Да. И веднага щом види съобщението, ще направи каквото се иска от него - да се свърже с нея. И го прави при първа възможност, от съвсем друг телефон. Изслушва кодираното ѝ съобщение и от него получава определена информация. То също така му казва да се обади пак след още три дни. Той го прави и това е вторият разговор.
- Два телефонни разговора и някакво предупреждаващо съобщение, което не можем да идентифицираме - каза президентът. - Не е кой знае какво, а знаем само това. - Погледна ме. - Шепота казва, че е най-удачно ти да отидеш в Турция, за да намериш жената.
- Сам? - попитах равнодушно.
- Да - отговори Шепота.
Нормално. И аз бих използвал следотърсач - някой, който да влезе под дълбоко прикритие, човек, способен да се ориентира пипнешком по стените в тъмната уличка, който може да бъде спуснат, за да освети пътя на щурмуващата армия после. Освен това бях наясно, че повечето следотърсачи не се радват на дълголетие, както го наричат експертите в разузнаването.
- Ами турското разузнаване? - попитах. - Няма ли да помогнат?
- Ще помогнат на себе си най-вероятно - отговори Шепота. - Ако се доберат до информация, ще изтече - или по-скоро ще я продадат - най-много след час из половината свят.
Щом Шепота казваше, че иска някой да отиде „сам“, това значеше сам. Замълчах, замислих се за Турция и куп други неща.
- Не изглеждаш особено ентусиазиран - каза президентът, доловил тревога по лицето ми. - Какво ще кажеш?
Телефонът иззвъня и реших, предвид мащаба на това, което обсъждахме, че трябва да е за нещо важно - може би Северна Корея току-що е започнала ядрена атака, за да даде завършек на един иначе перфектен ден.
Президентът отговори - и се обърна с гръб към нас, за да си създаде някакво усещане за уединение, - а Шепота отвори мобилния си телефон, за да провери съобщенията. Аз погледнах през прозореца - не всеки ден получаваш шанс да се любуваш на гледката от прозореца на Овалния кабинет, - обаче истината беше, че не се виждаше нищо.