Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
„Само това не - помисли си тя. - Не трябва да допускам още една жертва.“
Задавена от дима, тя се затътри към ъгъла, който още не бе проверила.
Затича се, иззад един шкаф изникна нечий крак и я спъна.
С протегнати ръце Сакс се просна по корем. Лицето ѝ се озова на сантиметри от локва горящ мазут. Претърколи се настрани и насочи пистолета си към ужасеното лице на руса жена, която се опитваше да седне.
Сакс дръпна тиксото и от устата на жената излезе бяла пяна. Жертвата си пое дълбоко въздух.
- Карол Ганц?
Жената кимна.
- Дъщеря ви?
- Не е тук. Ръцете ми! Белезниците.
- Няма време. Хайде!
Сакс освободи глезените на Карол от въжето.
И тогава видя топящо се найлоново пликче до стената при прозореца.
Подхвърлените улики! Тези, които водеха към момиченцето. Сакс тръгна натам. Но в този момент вратата на котелното се отвори с трясък и избълва вълна от горящ мазут; пликът изчезна за миг.
Тя остана вцепенена за секунда; жената изпищя. Сега цялото стълбище гореше. Сакс избута пожарогасителя изпод разпадащата се маса. Дръжката и накрайникът на тръбата се бяха стопили, а металният лост бе прекалено горещ, за да го пипне. Сакс отряза парче от фланелката си и вдигна фъждящия пожарогасител за основата на тръбата; хвърли го върху горящите стълби. Той се задържа несигурно на едно стъпало, след това започна да се търкаля надолу.
Сакс извади пистолета си и когато червената бутилка бе на половината на стълбите, стреля.
Пожарогасителят избухна; парчета червен метал прехвърчаха над главите на двете жени. Бял облак от въглероден двуокис и талк обгърна стъпалата и задуши повечето пламъци.
- Да се махаме, бързо! - изкрещя Сакс.
Двете жени се втурнаха по стълбите - две стъпала за едно. Сакс подкрепяше Карол. Намериха се сред ада на горния етаж. Прилепиха се до стената и приведени се запромъкваха към изхода. Върху гърбовете им се сипеха нагорещени парчета от цветните витражи - образите на Исус, Матей, Дева Мария и самия Господ.
29.
След четиридесет минути, намазана с мехлеми против изгаряне, превързана и зашита, Сакс седеше до Карол Ганц и смучеше толкова чист кислород, че започна да ѝ се вие свят. Гледаха църквата, от която всъщност не бе останало почти нищо. Само две стени продължаваха да стърчат. Парче от пода на третия етаж се крепеше на тях над странния лунен пейзаж от пепел и купища овъглени дъски.
- Пами, Пами... - проплака Карол. Повърна. Постави си кислородната маска и се отпусна болезнено по гръб.
Сакс разгледа напоеното със спирт парче плат, с което бършеше кръвта от лицето си. Парцалите отначало бяха почти кафяви; този вече бе розов. Раните не бяха тежки - порязване на челото, ожулвания и изгаряния от втора степен по ръката. Устните ѝ вече не бяха толкова изящни, както преди: долната бе цепната дълбоко от падането и се наложи да ѝ поставят три шева.
Карол имаше леко газово отравяне. Счупената ѝ китка бе стегната в импровизирана превръзка. Жената тревожно процеждаше през стиснатите си зъби:
- Този мръсник! Защо... Пами? Защо, за Бога? Тригодишно дете!
Закашля се, изтри сълзите си с длан.
- Може би няма намерение да ѝ направи нищо лошо. Затова е довел само вас в църквата.
- Не! - отвърна ядосано жената. - Не му пука. Той е откачен! Видях как я гледаше. Ще го убия. Само да ѝ направи нещо, ще го убия.
Думите ѝ изчезнаха в дрезгава кашлица.
Сакс потрепери от болка. Неволно бе разчоплила един мехур на пръста си. Извади бележника си:
- Бихте ли разказали какво точно се случи?
С многобройни стенания и гърлена кашлица Карол разказа случилото се след отвличането.
- Искате ли да се обадим на някого? - попита я Сакс. - На съпруга ви?
Карол не отговори. Вдигна колене и ги сви под брадичката си.
Сакс я стисна леко за ръката и повтори въпроса си.
- Съпругът ми... - Карол се втренчи с ледени очи в Сакс. - Съпругът ми е мъртъв.
- О, съжалявам.
Карол ставаше сънлива от успокоителните и една медицинска сестра ѝ помогна да легне в линейката.
Лон Селито и Джери Банкс изскочиха от останките на църквата и се затичаха към Сакс.
Селито огледа бъркотията по улицата:
- Господи, Сакс! Какво става с момиченцето?
- Още е при него.
- Добре ли си? - попита Банкс.
- Нищо сериозно. Жертвата, Карол, няма никакви пари, няма къде да остане. Дошла е заради ООН-то. Не можем ли да ѝ уредим нещо, детективе?