Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Сакс прелисти бележника си.
- Както преди - маска за ски, дребен, черни ръкавици...
- Черни ли? - Райм погледна таблицата. - Не са ли червени?
- Каза, че били черни. Питах я специално дали е сигурна.
- Последното парченце кожа беше черно, нали Мел? Може то да е от ръкавиците. Откъде е червената кожа тогава?
Купър вдигна рамене:
- Не знам, но открихме две парченца. Значи е свързано с него.
Райм погледна плика с уликите:
- Какво имаме още?
- Каквото намерихме на уличката и около вратата.
Сакс изтърси филтъра на прахосмукачката върху един лист и Купър огледа прахта с лупата.
- Нищо - обяви той. - Главно почва. Камъчета. Манхатънска слюда, фелдшпат.
- Продължавай.
- Гнили листа. Това е.
- Какво има по дрехите на Ганц?
Купър и Сакс отвориха хартиения плик и започнаха да оглеждат дрехите.
- Пак почва. Няколко парченца като камъчета.
- Къде в къщата я е държал? Къде точно?
- На пода в мазето. Жената каза, че бил от пръст.
- Чудесно! Мел, изгори пръстта.
Купър постави част от пръстта в хроматографския апарат. Всички зачакаха нетърпеливо резултатите. Накрая мониторът просветна. Графиката приличаше на лунен пейзаж.
- Ето, Линкълн. Много интересно. Откривам танин и...
- Натриев карбонат?
- Не е ли удивителен? - засмя се Купър. - Как позна?
- Използвани са за дъбене на кожи през осемнадесети и деветнадесети век. Таниновата киселина омекотява кожата, а основата заздравява косъма. Значи къщата е близо до стара кожарска фабрика.
Райм се усмихна. Помисли си: „Чуваш ли стъпки, 823? По петите ти сме.“
Премести поглед към картата на „Рандъл сървей“.
- Заради миризмата никой не е искал в квартала му да се строят кожарски фабрики. Затова общината поставила ограничения. Знам, че е имало няколко в долен Ийстсайд. И в западната част на Гринуич Вилидж - което е било буквално село341 в покрайнините на града. После, в средата на миналия век - в крайните райони на Уестсайд, близо до оборите, където намерихме немкинята. А, и в Харлем, в началото на двадесети век.
Райм погледна списъка на бакалиите на „Шопрайт“, които са продавали телешки крака.
- Изключваме Челси. Там не е имало кожарски фабрики. Също и Харлем - няма магазин на „Шопрайт“. Също и Уест Вилидж, долен Ийстсайд и централен Уестсайд. Остава Хелс Кичън. Това явно е любимият му квартал.
Само около двадесет квадратни километра. По-лесно е човек да се скрие в Манхатън, отколкото в някоя гора.
- Продължаваме. Какви са камъчетата по дрехите на Ганц?
Купър се наведе над микроскопа:
- Добре. Виждам ги.
- Покажи ми ги, Мел.
Мониторът светна и пред Райм се появиха блестящи кристали.
- Разклати ги. Има три компонента.
- Това отляво е розов мрамор - каза Купър. - Като онзи, дето го намерихме по-рано. Това по средата, сивото...
- Това е хоросан. А другото е червен пясъчник - определи Райм. - От обществена сграда е, като кметството, строено през 1812. Само фасадата е от мрамор, останалата част е пясъчник. Строили са така за икономия. Е, правили са го, та парите, спестени от мрамора, да потънат в нечий джоб. Какво друго имаме? Пепелта. Да видим с какво е извършен палежът.
Купър пусна проба от пепелта в хроматографския апарат. Загледа се в графиката, която се появи на екрана.
Бензинът съдържа оцветители и добавки, поставени от производителя, който може да бъде определен точно, ако горивото не е смесено с други видове бензин в колонката на бензиностанцията. Купър съобщи, че профилът съвпада точно с продукта на „Газ ексчейндж“.
Банкс грабна „Жълтите страници“ и ги разлисти:
- В Манхатън има шест бензиностанции на „Газ ексчейндж“. Три в центъра. Една на Шесто авеню и „Хюстън стрийт“. Една на „Деланси стрийт“ и източна Петстотин и трета. И една на Деветнадесета и Осмо авеню.
- Деветнадесета е много на север - каза Райм. Погледна таблицата. - В източната или в западната част на града да търсим?
„Бакалии, бензиностанции...“
На вратата изведнъж изникна висок силует.
- Още ли съм поканен? - попита Фредерик Делрей.
- Зависи. Носиш ли подаръци?
Агентът размаха папка с емблемата на ФБР:
- Цяла торба.
- Някой не те ли е научил да чукаш, преди да влезеш, Делрей? - скастри го Селито.