Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Отдалечи пистолета колкото можеше повече от наквасената си униформа. Замисли се за момент. Натисна спусъка.
28.
Пет изстрела. Дори и напукано, стъклото на „Дженерал мотърс“ остана на мястото си.
Още три изстрела, ушите ѝ заглъхнаха. Поне бензинът не се възпламени.
Тя започна да рита отново. Най-сетне стъклото избухна като водопад от синкаво-зелен лед. Едва успя да се измъкне, и купето на колата избухна в пламъци.
Сакс смъкна накиснатите с бензин униформа и бронирана жилетка, остана по фланелка, хвърли и микрофона. Глезенът я болеше, но тя се втурна в църквата, покрай бягащите богомолци и хористи. Приземният етаж бе целият задимен. От едната страна дървеният под се пропука и избухна в пламъци.
Появи се свещеникът. Кашляше, от очите му течаха сълзи. Влачеше някаква безжизнена жена. Сакс му помогна да я извлече до изхода.
- Къде е мазето? - попита тя.
Той се изкашля силно, поклати глава.
- Къде е? - изкрещя Сакс; мислеше за Карол Ганц и малката ѝ дъщеричка. - Къде е мазето?
- Там. Но...
Оттатък пламъците.
Сакс едва виждаше вратата, толкова бе гъст димът. Една от стените се срина, старите подпори се прекършиха, хвърляйки искри. Тя се поколеба, после се втурна към подземието.
Свещеникът я хвана за ръката:
- Чакайте.
Той отвори един шкаф и измъкна пожарогасител:
- Хайде.
Сакс поклати глава:
- Вие оставате. Кажете на пожарникарите, че в мазето има полицай и една жертва.
Сакс се втурна напред.
„Ако се движиш...“
Скочи над пламъците. Но заради пушека не прецени разстоянието и се блъсна в отсрещната стена. Падна назад; косата ѝ премина през пламъците. Разнесе се миризма на опърлено. Сакс загаси пламъците и се опита да се изправи. Подът, разяден от огъня, поддаде под тежестта ѝ, лицето ѝ се удари в дъските. Пламъците от долния етаж близнаха ръцете ѝ. Тя сви юмруци.
Претърколи се настрани и се изправи на крака. Хвана дръжката на вратата за мазето, но спря.
„Хайде, момиче, помисли! Провери вратата, преди да я отвориш. Ако вътре е прекалено горещо и пуснеш кислород, ще стане експлозия и пламъците ще те опекат жива.“
Пипна вратата. Пареше.
„Какво друго ми остава, по дяволите?“
Плю върху дланта си, хвана дръжката, натисна я и я пусна, преди да се опари.
Вратата се отвори сама; отвътре изскочи облак дим и искри.
- Има ли някой? - извика Сакс и се втурна надолу.
По-ниските стъпала горяха. Сакс ги напръска набързо с пожарогасителя и скочи в задименото мазе. Предпоследното стъпало пропадна и тя политна напред.. Пожарогасителят се търкулна на пода и Сакс се хвана за парапета точно навреме, за да не падне и да си строши глезена.
Издърпа крака си от счупените дъски и се взря в сумрака. Димът не беше толкова много, но навсякъде наоколо бушуваха пламъци. Пожарогасителят се беше търколил под една горяща маса. Тя го изостави. Гмурна се в дима.
- Ехо!
Никакъв отговор.
После си спомни, че Извършител 823 запушва устата на жертвите си с тиксо.
Изрита една врата и погледна в котелното. Тук имаше врата за навън, но беше напълно блокирана от горящи дъски. До вратата се намираше резервоарът за гориво, обгърнат от пламъци.
„Няма да избухне. - Сакс си спомни лекциите от академията. - Мазутът не избухва. Изритай горящите дъски и разчисти пътя. После потърси жената и момиченцето.“
Тя се поколеба. Пламъците обгръщаха резервоара с мазут от всички страни.
„Няма да избухне; няма да избухне.“
Сакс тръгна внимателно към вратата.
„Няма да...“
Резервоарът внезапно издумтя и се пукна през средата. Мазутът започна да струи от цепнатината; пред Сакс се образува голяма оранжева локва, бързо се увеличаваше.
„Не избухва, ама гори, и то дяволски добре.“
Сакс отскочи назад.
Върна се в главното помещение, започна да кашля; приведе се, започна да търси Карол и Пами. Дали 823 не си е променил правилата? Да се е отказал от подземията и да е сложил тези жертви на тавана на църквата.
Внезапно изпращяване.
Тя вдигна поглед. Масивна дъбова греда, цялата в пламъци, бавно се наклони към нея.
Изкрещя и отскочи настрани, но се препъна и падна тежко по гръб; дебелото парче дърво се наклони право към лицето ѝ. Сакс инстинктивно вдигна ръце.
Със силен гръм гредата се стовари върху един стол. Спря на сантиметри от лицето ѝ. Тя изпълзя под нея и се изправи.
Огледа се, взирайки се през ставащия все по-гъст дим.