Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Да.
- Каза, че я е наблюдавал, че затова я е завързал в средата на помещението. Но нямаше представа защо. Аз се сетих. Гледа жертвите, защото така трябва.
„Защото такъв му е нравът.“
- Какво имаш предвид?
- Да вървим!
Райм смукна два пъти през сламката за управление на инвалидната количка и возилото се извъртя на сто и осемдесет градуса; после духна силно и тръгна напред.
Излезе на тротоара и всмукна силно, за да спре. Присви очи и се огледа.
- Той наблюдава жертвите си. Убеден съм, че е наблюдавал и богомолците. От място, което е смятал за сигурно. Където не е имало нужда да мете.
Единственото уединено място от другата страна на улицата бе външната тераса на едно ресторантче.
- Там! Огледай го, Сакс.
Тя кимна, провери в пистолета си, грабна пликчета, моливите и прахосмукачката. Изтича през улицата и заоглежда внимателно стълбите.
- Бил е тук - извика. - Има отпечатък от ръкавица. И от обувка - износена по същия начин.
„Това е“ - помисли си Райм. Как само се чувстваше! Топлото слънце, въздухът, зрителите. Възбудата от търсенето.
„Като се движиш, не могат да те хванат.“
„Ако се движим по-бързо, може би ще го хванем.“
Райм обърна очи към тълпата и забеляза, че някои от хората го гледат, но повечето бяха по-заинтригувани от действията на Сакс.
След петнадесет минути тя свърши и се върна с малко пликче в ръце.
- Какво намери, Сакс? Шофьорската му книжка? Свидетелството му за раждане?
- Злато - каза тя с усмивка. - Открих злато.
30.
- Хайде - извика Райм. - Този път трябва да действаме бързо. Преди да е закарал момиченцето на следващото местопрестъпление. Бързо!
Том го прехвърли върху една дъска, после - на леглото. Сакс погледна към асансьора за инвалидни колички, монтиран в единия от вградените шкафове - онзи, който Райм не ѝ бе позволил да отвори, когато ѝ обясняваше как да намери компактдисковете.
Криминологът запази мълчание за момент, задъхан от физическото напрежение.
- Подхвърлените улики изгоряха - напомни им той. - Няма как да разберем къде ще е следващото престъпление, така че трябва да открием скривалището му.
- Мислиш ли, че ще успеем? - попита Селито.
„Имаме ли друг избор?“ - помисли си Райм, но не отговори.
Банкс дотича по стълбите. Още преди той да влезе в спалнята, Райм извика:
- Какво казаха? Казвай. Бързо!
Имаше предвид частицата злато, намерена от Сакс. Изследването ѝ бе извън възможностите на импровизираната лаборатория на Мел Купър. Райм бе изпратил младия детектив до районната лаборатория на ФБР.
- Ще ни се обадят след половин час.
- Половин час? Няма ли да проведат изследването спешно?
- Ще го направят. Делрей беше там. Да го беше видял само. Нареди всички други разследвания да се отложат и каза, че ако не получиш веднага резултатите, майките им ще разплаче.
- Райм - каза Сакс, - Ганц каза още нещо, което може да се окаже важно. Предложил ѝ да ги освободи, ако тя му позволи да ѝ одере крака.
- Да ѝ одере крака?
- Да. Но в крайна сметка не направил нищо. Жената каза, че изглеждал, сякаш не може да се реши да го направи.
- Като на първото убийство, мъжа с оглозгания пръст - отбеляза Селито.
- Интересно... - замисли се Райм. - Мислех, че е одрал пръста на първата жертва, в случай че някой реши да открадне пръстена. Но може да не съм прав. Вижте го само какви ги върши: реже пръста на шофьора и го разнася насам-натам. Порязва ръката и крака на немкинята до кокал. Краде кости и скелет на змия. Слуша как пращи пръстът на Евърет... Има нещо в начина, по който опипва жертвите си. Нещо...
- Анатомично?
- Точно така, Сакс.
- Освен при Ганц - напомни Селито.
- Това искам да кажа и аз - продължи Райм. - Можел е да ѝ одере крака и пак да я остави жива за нас. Но нещо го е спряло. Какво?
- Какво е по-различното в нея? - зачуди се Селито. - Не е, защото е жена. Или защото е от друг град. Такъв бе случаят и с немкинята.
- Може би не е искал да я наранява пред детето - предположи Банкс.
- Не - възрази Райм и се засмя. - Състраданието не му подхожда.
- Има нещо различно в нея - възкликна Сакс. - Тя е майка.
Райм се замисли:
- Може и това да е. Майка и дъщеря. Това не го е накарало да ги пусне, но го е спряло да не ги измъчва. Том, запиши го. С въпросителна. Сакс, Ганц описа ли го?