Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Не умея да чета - призна Райм. - Звучи, сякаш чета доклад от местопрестъпление. Но имам добра памет... Какво ще кажеш просто да ти разкажа за някое престъпление?
- Ще ми е приятно - каза тя.
Обърна се с гръб, съблече униформената си блуза, свали бронираната жилетка. Отдолу носеше намачкана фланелка и сутиен. Облече отново блузата и се излегна на дивана. Зави се, обърна се на една страна и затвори очи.
С помощта на дистанционното Райм намали осветлението.
- Винаги съм намирал сцените на убийствата възхитителни - започна той. - Приличат на сандъци с пиратски съкровища. Интересуваме се много повече къде е умрял човек, отколкото къде се е родил. Да вземем Джон Кенеди. Всяка година хиляди хора посещават Тексаската щатска библиотека в Далас. Кой ще ти тръгне на поклонение в някаква си акушеро-гинекологична болница в Бостън?
Райм намести глава върху меката възглавница.
- Отегчавам ли те?
- Ни най-малко. Продължавай.
- Знаеш ли на какво винаги съм се учудвал, Сакс?
- Кажи.
- От години ме изпълва с възхищение Калвария331. Преди две хиляди години. Ето на това местопрестъпление бих искал да работя. Знам какво си мислиш: „Но престъпниците са известни.“ Така ли е наистина? Знаем само какво твърдят свидетелите. Помниш ли какво ти казах: никога не се доверявай на свидетел. Може би написаното в Библията няма нищо общо с истината. Къде са доказателствата? Уликите? Нокти, кръв, пот, копието, кръстът, оцетът. Отпечатъци от сандали и пръсти.
Райм леко обърна глава наляво и продължи да говори за местопрестъпления и улики, докато гърдите на Сакс започнаха да се издигат и спускат равномерно. После, с левия си безименен пръст, натисна копчето на дистанционното и загаси лампите. Скоро и той заспа.
Небето започваше да просветлява...
Карол Ганц виждаше това през армираното стъкло над главата си. Пами! О, горкото... После се сети за Рон. За всичките си вещи. Парите, жълтата раница...
Мислеше най-вече за Пами.
Нещо я бе събудило. Какво ли?
Болката в китката? Пулсираше ужасно. Карол се изправи леко...
Стаята отново се изпълни с дълбокия звук на орган и пеенето на хор.
Това я бе събудило. Музиката. Църквата не беше изоставена. Горе имаше хора! Карол се изсмя на себе си. Някой щеше...
Тогава си спомни за бомбата.
Надзърна иззад шкафа. Бомбата беше все още там. Подаваше се от ръба на масата. Изглеждаше зловещо - истинска бомба, оръжие за унищожение, не като лъскавите играчки, които гледаме по филмите. Изтъркано тиксо, изкривени жици, мътен бензин... Може би пък беше само имитация. На усилващата се дневна светлина не изглеждаше толкова страшно.
Музиката стана по-силна. Беше точно над нея. Скърцане и глъчка - хората ходеха по старите сухи дъски. От цепнатините по тавана започна да се ръси прах.
Пискливите гласове замлъкнаха по средата на куплета. И отново запяха.
Карол затропа с крака, но подът беше бетонен, стените - тухлени. Опита се да изкрещи, но звукът бе заглушен от тиксото на устата ѝ. Репетицията продължи. Тържествената, оглушителна музика изпълни мазето.
След десетина минути борба Карол се свлече изтошена на пода. Погледна бомбата. Беше станало по-светло и циферблатът се виждаше по-ясно.
Карол присви очи.
Циферблатът! Не беше имитация. Стрелката бе нагласена на 6:15.Часовникът показваше 5:30.
Карол се свря зад шкафа и започна да блъска металните му стени с коляно. Но слабите звуци, които издаваше, моментално потъваха в бодрите трели на „В небето се носи малка колесница“.
Четвърта част
До кокал
Само едно не могат боговете:
да върнат времето назад.