Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Разбира се - отвърна Селито.
- А подхвърлените улики? - попита Банкс. Докосна лепенката над дясната си вежда и се намръщи.
- Няма ги вече. Видях ги в мазето, но не успях да ги взема навреме. Изгоряха.
- О, Боже! Какво ще стане сега с момиченцето?
„Какво си мисли, че може да стане с нея?“
Сакс отиде при потрошената кола за спешни операции. Вмъкна се и посегна към радиостанцията, за да се обади на Райм. Спря. Какво щеше да ѝ каже? Погледна църквата. Как да направи оглед на местопрестъплението, когато няма местопрестъпление?
Сакс стоеше, вперила поглед в овъглената развалина, когато чу странен звук. Механическо стържене. Не му обърна внимание, докато Лон Селито не възкликна:
- Не мога да повярвам!
Сакс погледна към улицата.
На една пряка от тях бе спрял голям черен микробус. Отзад стърчеше хидравлична платформа, която бавно се спускаше. Върху металната плоскост имаше нещо. Сакс присви очи. Приличаше на един от онези роботи, които се използват от екипа за обезвреждане на взривни устройства. Платформата се изравни с тротоара и роботът слезе.
Сакс се изсмя високо.
Странното приспособление се обърна към тях и тръгна. Инвалидната количка ѝ заприлича на понтиак „Файърбърд“, с цвят на захаросана червена ябълка. Беше един от онези модели с малки задни колела, голям акумулатор и мотор под седалката.
Том вървеше отстрани, но Линкълн Райм сам караше с помощта на сламка, която държеше между зъбите си. Движенията му бяха странно грациозни. Райм спря до Сакс.
- Добре де, излъгах те.
Тя въздъхна:
- За гръбнака ли? Когато каза, че не можеш да ползваш инвалидна количка?
- Признавам, излъгах. Ако ще се сърдиш, Амелия, изкарай си яда и да се залавяме с работа.
- Забелязал ли си, че когато си в добро настроение ме наричаш Сакс, а като си в лошо - Амелия?
- Не съм в лошо настроение.
- Вярно е - потвърди Том. - Просто не обича, когато го хванат да лъже.
Болногледачът кимна към впечатляващата инвалидна количка. Беше произведена от „Акшън къмпани“, модел „Сторм ароу“:
- Беше скрита в килера на долния етаж, когато Райм ти разказваше малката си патетична историйка колко бил безпомощен. О, ще си получи наказанието.
- Стига поучения, Том. Нали се извиних? Съжалявам, няма вече да правя така.
- От години я има - продължи Том. - Как само я управлява! Много е добър със сламката. Между другото, на мен винаги ми вика „Том“. Не съм имал честта да се обръща към мен по фамилно име.
- Писна ми да ме гледат по улиците - обясни Райм. - Затова спрях с разходките. - Погледна пукнатата ѝ устна. - Добре ли си?
Сакс докосна раната, усмихна се схванато:
- Адски боли.
Райм отмести поглед от нея.
- А на теб какво ти има, Банкс? Да не си почнал да си бръснеш челото?
- Ударих се в една пожарна кола. - Младият детектив се усмихна и отново докосна лепенката на челото си.
- Райм - каза Сакс, усмивката ѝ изчезна, - тук няма нищо. Момиченцето е при него, а аз не успях да намеря подхвърлените улики навреме.
- О, Сакс, винаги остава нещо. Имай вяра на мосю Локар.
- Видях ги как изгарят. И ако има нещо останало, сега е под тонове боклук.
- Тогава ще потърсим уликите, които не е имал намерение да оставя. Ще направим обхода на тази сцена заедно. Аз и ти. Хайде.
Той духна два пъти в сламката и тръгна. Бяха на три метра от църквата, когато Сакс внезапно извика:
- Спри!
Той спря.
- Много невнимателен си станал, Райм. Сложи някоя и друга гумена лента на тези колела. Да не ги сбъркаме със следите на престъпника.
- Откъде ще започнем?
- Вземи проба от пепелта. В задницата на комбито има няколко празни кутии от боя. Вземи някоя.
Сакс взе една кутия от катастрофата.
- Знаеш ли откъде е започнал огънят? - попита Райм.
- Почти.
- Вземи проба от пепелта, половин-един литър, колкото се може по-близо до мястото на избухване на пожара.
- Добре.
Тя се покачи на двуметровия тухлен зид - всичко, което бе останало от северната стена на църквата. Погледна надолу, към задимената яма под краката си.
Един пожарникар изкрещя:
- Хей, полицай, районът още не е обезопасен. Опасно е.
- Не по-опасно от последния път, когато влизах - отвърна тя и с дръжката на кутията за боя между зъбите се спусна от зида.
Линкълн Райм я гледаше, но всъщност виждаше себе си преди три и половина години: как сваля сакото си и слиза в шахтата на метрото близо до кметството.