Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Сакс! - Тя се обърна. - Внимавай. Видях какво си направила с колата. Не искам да рискуваш два пъти живота си в един и същи ден.
Тя кимна и се скри зад ръба на зида.
След няколко минути Райм извика на Банкс:
- Къде е тя?
- Не знам.
- Искам да ти намекна да идеш да я потърсиш.
- А, разбира се.
Банкс погледна зад зида.
- Е? - попита Райм.
- Голяма бъркотия.
- Разбира се, че ще е бъркотия. Виждаш ли я?
- He.
- Сакс? - изкрещя Райм.
Отвътре се чу пукане, после чупене на греди. Вдигна се облак прах.
- Сакс? Амелия?
Никакъв отговор.
Точно когато смяташе вече да праща да я търсят, тя се обади:
- Идвам.
- Джери? - извика Райм.
- Готов съм.
Кутията от боя изхвърча от мазето. Банкс я хвана с една ръка. Сакс излезе, избърза ръцете си в панталоните.
- Добре ли си?
Тя кимна.
- Сега да се заемем със страничната уличка - нареди Райм. - Тук през цялото денонощие минават коли, затова сигурно е паркирал някъде встрани. Ето къде е спрял. Използвал е онази врата.
- Откъде си толкова сигурен?
- Има два начина да отвориш заключена врата без експлозив - като разглобиш бравата или като я откачиш от пантите. Тази врата е била заключена с резе отвътре, затова престъпникът я е откачил от пантите. Виж: не си е дал труда да ги намести много добре, след като е излязъл.
Двамата се насочиха към вратата. Вървяха между овъглената църква и високите сгради от другата страна на уличката. Стъпка по стъпка. Сакс държеше „Полилайт“-а насочен към паважа.
- Искам да намерим следите от гумите му - каза Райм. - Да видя къде е била задната част на колата.
- Ето - каза Сакс. - Следи от гуми. Но не мога да разбера дали са от предните, или от задните. Може да е влязъл на заден ход.
- Грайферите ясни ли са, или замазани?
- Малко замазани.
- Значи са от предните гуми. - Райм се изсмя на недоумението ѝ. - Нали си специалистка по автомобилите, Сакс. Следващия път, като тръгваш с колата, обърни внимание как завърташ малко кормилото, преди да запалиш. За да се увериш, че предните колела сочат направо. Следите от предните гуми са винаги по-размазани от задните. Така, откраднатата кола е „Форд Таурус“, модел 1997. Дълъг е 494 сантиметра, разстояние между осите - 271 сантиметра. Приблизително 112 сантиметра от задната ос до края на багажника. Измери разстоянието и изсмучи прахта.
- Хайде де... Откъде знаеш?
- Тази сутрин го проверих. Прибра ли дрехите на жертвата?
- Да. Прегледах също под ноктите и в косата. И чуй това, Райм: момиченцето се казва Пам, но той го наричал Маги. Както с немкинята.
- Другото му ги е наричало така. Чудя се каква роля изпълняват тези герои в пиесата му.
- Ще изсмуча прахта и около вратата.
Райм я загледа - с издраскано лице, разрошена коса, опърлена на места, Сакс изсмука прахта в основата на вратата. И тъкмо когато Райм смяташе да ѝ напомни, че сцените на престъплението са триизмерни, вдигна прахосмукачката и я прокара по подпорите.
- Вероятно е погледнал в помещението, преди да я вкара - отбеляза Сакс и насочи прахосмукачката към рамката на прозореца.
Точно това смяташе да я накара и Райм.
Унесен от монотонното бръмчене на машината, детективът се върна към събития отпреди няколко часа...
- Ще... - започна Сакс.
- Шшшшт!
Като се отдаде на въображението си, Райм изведнъж се видя сам на местопрестъплението. Представи си нисък мъж с ръкавици, тъмни дрехи и маска за ски. Непознатият слезе от сребрист „Форд Таурус“, който миришеше на чисто. Жената - Карол Ганц - бе в багажника; момиченцето ѝ - в старата къща от розов мрамор и скъпи тухли.
Като че наистина го виждаше...
Отви пантите, отвори вратата, завлече жената вътре, върза я. Понечи да си тръгне, но спря. Потърси място, откъдето да наблюдава необезпокояван Карол. Също както бе наблюдавал мъжа, заровен до железопътната линия.
Както бе наблюдавал Тами Джийн Колфакс, завързана за тръбата в средата на котелното помещение.
„Но защо? - запита се Линкълн Райм. - Защо ги гледа? За да се увери, че няма да избягат ли? Да се увери че не е оставил нищо след себе си? Или...“
Райм внезапно отвори очи. Образът на Извършител 823 изчезна.
- Амелия! Спомняш ли си сцената с Колфакс? Когато намери отпечатъка от ръкавица.