Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Самият Сърлинг си спомня за този период години по-късно: „Оказа се, че не им трябва писател, а плуг.“122 Така че Сърлинг се отказал от радиото и почнал да работи на свободна практика. Първият му успех датира от 1955 г. — награденият с Еми телевизионен филм „Закономерности“ с участието на Ван Хефлин и Евърет Слоун, история за мръсната корпоративна борба за надмощие и моралната дилема, пред която е изправен един висш чиновник — и Сърлинг никога не погледнал назад… но и никога не успял съвсем да продължи напред. Следват сценарии за няколко филма. „Нападение над една кралица“ вероятно е най-лошият от тях. „Планетата на маймуните“ и „Седем майски дни“ са два от по-добрите. Но телевизията си остана неговият дом и Сърлинг никога не успя да я надрасне, както това направи Чайефски, например („Болница“, „Телевизионна мрежа“). В телевизията той се чувстваше най-добре и пет години след края на „Зоната на здрача“ се върна на телевизионния екран като водещ на „Нощна галерия“. Самият Сърлинг не е бил никак щастлив и е изпитвал сериозни съмнения заради дълбоката си връзка с тази посредствена медия. В последното си интервю той казва: „Когато погледна назад към 30 години писателска кариера, не откривам нищо, което да може да се нарече важно. Някои неща бяха ценни, някои интересни, някои дори имаха класа, но почти нищо не беше особено важно.“123
Изглежда за Сърлинг „Зоната на здрача“ е била средство да се противопостави на нормата и да поддържа живи идеалите си, докато работи в телевизията след края на престижните програми от края на петдесетте и началото на шестдесетте години. Предполагам, че до известна степен е успял. Под привидно успокояващото обяснение, че всичко е само на ужким, „Зоната на здрача“ можеше да си позволи да се занимава с въпроси като фашизма („Той е жив“, с участието на Денис Хопър в ролята на млад неонацист, воден от призрачната фигура на Хитлер), масовата истерия („Чудовищата се очакват на улица Мейпъл“) и дори идеята на Джоузеф Конрад за сърцето на мрака — едва ли някоя телевизионна програма си е позволявала да представи човешката природа в толкова брутално откровена светлина, както в „Убежище“, където група примерни съседи от „Вашата Улица“, САЩ, изпадат до положението на зверове, боричкащи се за единственото налично убежище по време на атомна криза.
Други епизоди пък създават една неловка екзистенциална атмосфера, която никой друг сериал не е постигнал. Да вземем например „Най-после достатъчно време“ с участието на Бърджес Мередит124 като късоглед банков чиновник, на когото никога не му остава достатъчно време за четене. Той оцелява след нападение с водородна бомба, просто защото по това време се е скрил в трезора на банката, за да чете. Мередит е безкрайно щастлив от холокоста, защото най-после ще има всичкото време на света за четене. Но за съжаление, тъкмо преди да стигне в библиотеката, си счупва очилата. Един от водещите принципи на „Зоната на здрача“ явно е бил, че малко ирония е добра за кръвообращението.
Ако „Зоната на здрача“ се беше появила на екран в условията на телевизията от периода 1976–1980, несъмнено би изчезнала след не повече от шест до девет епизода. В началото рейтингът й беше доста нисък… направо отрицателен. Излъчваше се по едно и също време с полицейската драма на Робърт Тайлър „Детективи“ по АВС и изключително популярната „Жилет Спортна кавалкада“ по NBC — предаване, което приканваше зрителя да се настани удобно и да гледа как боксьори като Кармен Базилио и Шугър Рей Робинсън си сменят взаимно физиономиите.
Но в онези дни нещата в телевизията се случваха по-бавно и графикът на програмите не беше толкова анархичен. Първият сезон на „Зоната на здрача“ се състоеше от 36 половинчасови епизода и до средата на сезона рейтингът беше почнал да се покачва, стимулиран от отлични рецензии и благоприятни отзиви сред зрителите. Рецензиите помогнаха на CBS да проумее, че са се сдобили с много специална, т.нар. „престижна“ програма125. Но с това проблемите не изчезнаха. На шоуто му беше трудно да си намери постоянен спонсор (имайте предвид, че това се случваше в онези древни времена, когато по земята още бродеха динозаври и телевизионното време беше толкова евтино, та един спонсор можеше да издържа цяла програма, поради което имахме предавания, като „GE Театър“, „Алкоа Игрален дом“, „Гласът на Файърстоун“, „Лукс Шоу“, „Време за Кола“ и много други; доколкото ми е известно, последното ТВ предаване, издържано само от един спонсор беше Бонанза със спонсор Дженеръл Моторс), а на CBS започна да им просветва, че Сърлинг продължава да размахва идеалистичните си оръжия, но този път в името на фантазията.
122
По-голямата част от информацията за Род Сърлинг и „Зоната на здрача“ дължа на статия, озаглавена „Мечтата на Род Сърлинг“ на автора Ед Наха, публикувана в брой №15 на сп. „Старлог“ (август, 1978 г.) и на Гари Джерани, който в същия брой беше съставил пълно ръководство на епизодите. — Б.авт.
123
Цитатът е от интервю, взето от Линда Бревел малко преди смъртта му и публикувано в „Писателски годишник“ през 1976 г. със заглавие „Последното интервю на Род Сърлинг“ (доста злокобно заглавие, но аз пък какво ли разбирам?). — Б.авт.
124
След Сърлинг, Мередит беше вероятно най-популярното лице в „Зоната на здрача“. Най-запомнящата се негова роля беше в епизода „Дяволско издателство“, където той играеше собственик на вестник, който се оказа Сатаната, захапал крива пура, която някак успяваше да изглежда демонично. — Б.авт.
125
През 1972 г. CBS откриха друга „престижна програма“ — „Семейство Уолтън“, създадена от Ърл Хамнър Мл., написал и доста епизоди от „Зоната на здрача“, включително „Магическият басейн“, последният оригинален епизод от сериала, излъчен по този канал. Въпреки ниския рейтинг и бруталната конкуренция в лицето на „Шоуто на Флип Уилсън“ по NBC и „Модерна банда“ по АВС — тяхната версия на комедийното шоу „Църквата на днешния ден“ — CBS не се отказаха от творението на Хамнър, тъкмо заради престижния фактор. „Уолтънови“ надживяха всичките си конкуренти и към момента, в който пиша тази книга, тече седмият им сезон. — Б.авт.