Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
В рамките на първия си сезон „Зоната на здрача“ представи „Случайна мечта“, първото включване на покойния Чарлз Бомонт в сериала, и „Трета от Слънцето“ на Ричард Матисън. Замисълът на Матисън — история, в която героите не напускат Земята, за да се спасят, а се спасяват, като се заселват на Земята — досега вече е изтъркан от употреба (най-забележително в онова космическо недоносче „Бойна звезда Галактика“), но повечето зрители, помнят онзи първи неочакван финал и до днес. Тъкмо заради този епизод множество случайни зрители се превърнаха в пристрастени почитатели. Поне веднъж се бяха натъкнали на нещо Съвсем Ново и Различно.
В третия си сезон „Зоната на здрача“ беше прекратен (ако питате Сърлинг) или изместен, поради непреодолими конфликти с графика на програмите (по версията на CBS). Така или иначе, шоуто се завърна следващата година като едночасова програма. В своята статия, „Мечтата на Род Сърлинг“, Ед Наха пише: „Оказа се, че «различното нещо», включено в удължената версия на шоуто, е скука“. След тринадесет епизода, които не спечелиха публиката, 60-минутната „Зона на здрача“ беше прекратена.
Вярно, шоуто беше отменено — само за да се върне за един последен, почти изцяло незабележим сезон от половинчасови епизоди — но да е било заради скука? По мое мнение едночасовите серии на „Зоната на здрача“ включват някои от най-добрите попадения в целия сериал. Между тях „Погребани на морското дъно“, в който екипажът на един военноморски кораб чува почукване във вътрешността на потънала подводница; „Дяволско издателство“; „Новата изложба“ (един от малкото случаи, в които „Зоната на здрача“ представи истинска хорър история — пазачът в музей за восъчни фигури открива, че фигурите на известни убийци са почнали да оживяват) и „Миниатюра“, по сценарий на Чарлз Бомонт, където героят на Робърт Дювал беше намерил начин да се върне в края на миналия век.
Според Ед Наха, по време на последния сезон „на никого в CBS вече не му пукаше за сериала“. Пак според него АВС, след своя частичен успех с „До краен предел“, направили опит да привлекат Сърлинг за шести сезон на „Зоната“ при тях, но той отказал, понеже смятал, че „АВС искат просто да си правят разходка обратно до гробищата всяка седмица“.
За Сърлинг животът никога вече не беше същият. Гневният младеж, написал „Закономерности“, се наложи да снима телевизионни реклами — онзи ясно разпознаваем глас беше почнал да пробутва автомобилни гуми и сиропи за кашлица в един странен обрат, който много напомня съсипания боксьор от „Реквием за боксьор, тежка категория“, който накрая стига до там да участва в уговорени мачове. И през 1970 г. той все пак започна да прави онези „разходки обратно до гробището“, но не в АВС, а като водещ и сценарист на някои от сериите на „Нощна галерия“ по NBC. Сериалът неизбежно беше сравняван със „Зоната на здрача“, но галерията всъщност беше разводнена версия на „Трилър“, като Сърлинг изпълняваше ролята на разказвач, както беше правил Борис Карлоф.
Тук Сърлинг нямаше творчески контрол, както със „Зоната на здрача“ (по собствените му думи студиото се опитвало да превърне „Нощна галерия“ в „полицейска драма с призрачен саван“). Все пак „Нощна галерия“ създаде и няколко добри епизода, включително адаптациите на Лъвкрафтовите разкази „Хладен въздух“ и „Моделът на Пикман“. Сериалът представи и един от най-страховитите епизоди, създавани някога за телевизия. Епизодът, по мотиви от разказ на Оскар Кук, беше озаглавен „Бумеранг“ и в него ставаше дума за една буболечка, наречена щипалка. Щипалката е поставена в ухото на злодея и започва — ух! — да си проправя тунели из мозъка, като изяжда плътта по пътя си и довежда мъжа до трескава агония (психологическата причина за това така и не е обяснена, след като знаем, че в мозъка няма рецептори за болка). На мъжа му се казва, че има шанс едно на милион гадината да си проправи път направо през мозъка и да стигне до другото ухо, откъдето да излезе. Много по-вероятно е да продължи да се щура наоколо и да яде части от мозъка, докато човекът напълно се побърка или се самоубие. Зрителят е безкрайно облекчен, когато противно на всички очаквания почти невъзможното се случва и щипалката наистина излиза от другата страна… и тогава идва кулминацията: щипалката е била женска. И е снесла яйцата си в мозъка. Милиони яйца.