Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
— На яките мъже не им се налага да бият — отвърна Лиан. — Ти обаче имаш право да се защитиш.
— По това спор няма. А и кротостта не спаси баща ми. Попадна на засада в планината и го убиха за няколко монети. — Тя ядосано избърса сълзите си. — Сега насилието ми се удава по-лесно, а и вече не намирам нищо срамно в него.
Докосна с пръсти големия оток на бузата му в безмълвно извинение. Лиан стисна ръката й. Помълчаха. Накрая той попита:
— Няма да ни пуснат, нали?
— Не могат, макар че уронват честта си, като ме задържат. Приемат като свой позора, който им навлече Емант, затова не бързат да ме съдят. Но аз през цялото време си знаех, че сбърках, като дойдох тук. Мислех, че Тенсор е отвъд морето, иначе изобщо нямаше да тръгна насам.
— Значи аз не съм… — почна Лиан с неприсъща за него плахост.
— Не си — меко отвърна Каран. — Но и това можеше да стане. Какво да те правя?
— А те какво ще направят и с двама ни?
— Нищо, докато той не се върне. Няма да позорят нито себе си, нито мен. Но ако се докаже, че съм изменница, моето безчестие ще е несравнимо. Наказанието е смърт.
— Не си изменница — натърти Лиан. — Това не го вярвам.
— Не знаеш нищо за аакимите.
— Защото нищо не ми казваш.
— Поблъскай си главата над сказанието си. Никога не биха забравили рухването си, колкото и епохи да минат. За тях предателството е особено гнусно, а възмездието — твърде изкусително. Ако дори мелез като мен попречи на това възмездие, значи извършва измяна.
— Тогава защо не им го върнеш?
— Научих отговора пак от твоето сказание. Сънувах, че от Шазмак са останали развалини и всичко е заради мен.
Каран се зазяпа в тавана. Лиан кършеше ръце.
— Какво ще направят с мен?
— Същото като с мен. Но няма полза да мислиш само за това — разсеяно отвърна тя.
— Ще те претърсят и после… изтезания и смърт?
— Прекаляваш с мелодрамите — това не ти е някоя от историйките, които разказваш. Няма да се унижат да ме претърсят. Само Тенсор ме подозира.
— Ти познаваш този град. Хайде да се измъкнем тази нощ. Сигурно има много изходи.
— Няма. Намираме се на остров само с два моста, които са под охрана. Освен това Стражите са разположени и отвън, и вътре, а вече са им възложили да бдят. Една крачка да направиш извън пределите на разрешеното и ще вдигнат тревога. Съжалявам, Лиан. Както се оказва, поведох те към гибел.
— Но какво да направим?! — възкликна той.
— Страх ме е дори да говоря с него — промълви Каран сякаш на себе си. — Как да прикрия ума си?
— Впрочем що за човек е той?
— Най-великият сред тях в момента, предводителят в Шазмак. Убеден е, че неговото предназначение е да събуди аакимите от дългото им бездействие. Досущ суров баща, който не прощава грешки и не понася възражения. Ще надзърне в душата ми и ще прозре какво се мъча да не му покажа.
Лиан изохка.
— Значи сме обречени. Не би трябвало сказанието да има такъв завършек.
Горестните му думи като че ли й върнаха смелостта. Тя го прегърна през врата и заговори с ехидна нежност, която май пазеше само за най-мрачните мигове.
— Сказанието ще си продължи, каквото ще да става. Когато се заблудих, че си ме издал, мислех да си опитам късмета сама. Но щом се потвърди, че си обикновен идиот и все още съм длъжна да те закрилям, се опасявам, че няма надежда.
— Не ми се подигравай. Ужасно ме е страх.
— И ти личи. Но нали тъкмо зейните твърдят, че винаги има изход?
— Права си. Винаги има изход.
— Дълго умувах, но не мога да го намеря.
Изнизаха се още няколко дни. Наближаваше завръщането на Тенсор и Каран изпадаше в непоносима раздразнителност. Терзаеха я угризения, че е довела Лиан, само за да бъде погубен, но нямаше какво да направи. Невъзможно беше да напуснат Шазмак, дори тя да дадеше Огледалото. Бе пропуснала момента. Когато не излизаше, си стоеше в стаята — или се взираше в реката далеч долу, или пишеше в дневника си.
Аакимите още проявяваха отчуждена любезност към Лиан. Сага той можеше да посещава библиотеката и макар да разбираше, че и разрешението за това вероятно е скрита клопка, не успяваше да се сдържи и ходеше там въпреки цупенето на Каран. Отначало само обикаляше рафтовете, вадеше наслуки книги и свитъци и се озърташе през рамо да не би библиотекарят да се промъкне зад гърба му. Емант обаче не се мяркаше.