Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
— Иди в кухнята. Купата с плодовете. Разглоби поставката.
Той изтича в кухнята. Поставката беше сложно изработена, като всичко, направено от аакимите: представляваше триножник от дълги метални тръбички, свързани с по-къси. Не знаеше как да я разглоби и скочи върху нея. Върна се при Каран смутен, с парчетата в ръце.
— Отвинтва се бе, идиот — изпъшка Каран и скоро Лиан успя да отдели две къси тръбички със ситни гравюри.
От тях и една връв приспособи нескопосана шина. Каран отвори очи, седна и се хвана здраво за рамото му, докато той наместваше костите и превързваше китката й. Не издаде нито звук.
Щом направи шината, Лиан пренесе Каран на нара.
— Доведи Раел — каза тя и затвори очи.
Той веднага излезе и затвори тихо вратата.
След дълго дирене срещна Раел, който незабавно си намери помощник и гипс. Понечи да махне измишльотината от тръбички и връв, но Каран му се развика. Устните на аакима се свиха в тънка черта, но все пак той само гипсира шината и излезе.
Каран заспиваше, събуждаше се и пак се унасяше. Лиан седеше на пода гузен и объркан. Накрая Каран се размърда, огледа се, видя го и се надигна. Още беше ядосана.
— Защо му каза за Огледалото? Защо точно на Емант от всички в Шазмак? Дори да ми беше враг, не можеше да направиш по-голямо зло!
— Не знам! — прошепна той. — Всичко ми е като в мъгла. Помня как Емант вадеше книги и ми ги показваше. Имаше една по-особена — история на аакимите, успях да разчета знаците, макар да не знаех думите. Много хубава книга — сякаш слънцето изгря, когато я отворих. Не! — Лиан се запъна сащисан. — Това беше преди да видя книгата. Все едно знаеше всичко за тебе.
— Така е. — Изведнъж гневът й угасна. — Тенсор му е изпратил заповед да ме задържи тук. Имаш късмет, че наистина вече е знаел за Огледалото.
Лиан мънкаше несвързано и продължаваше да рови в паметта си.
— Май бездруго съм си мислил за него… нали все за него мисля. Е Емант като че ли разбра… Аакимите четат ли мисли?
— Не, но Емант, изглежда, понякога усеща за какво си мислят другите. Убедих се на свой гръб. Ох, грешката си е моя. Трябваше да те предупредя, но изобщо не допусках, че Тенсор ще падне дотам да ме повери на него.
— Щом ме пипна, не можех да се спра — сякаш ме омагьоса, Все едно някаква черна твар клечеше на гърба ми и ме побутваше. Но не му казах, че знаеш нещо за Огледалото — оправда се Лиан.
— Ако му беше казал, вече щеше да плуваш в Гар — свирепо го увери Каран.
После обаче опря гипсираната си ръка на рамото му в знак, че не го вини.
— Не се опитвах да го открадна, исках само да го зърна. Не разбираш ли какво означава то за мен — летописец насред такова сказание, който изобщо не е виждал Огледалото?!
Реши да не споменава за Тълкувателната плоча. Сега му се струваше, че сънят е съвсем неправдоподобен.
Каран се поколеба за миг-два. Ако можеше, охотно би му дала този шанс. Но дали Лиан щеше да се успокои, или щеше да поиска още нещо? Пък и защо да си изкопчи лесно такава услуга? Нека я заслужи.
— Как си позволяваш да ме молиш за това? Огледалото бездруго няма да ти разкрие тайните си. А дори ако беше способен да го използваш, не забравяй същността му — Лъжовното огледало. Да не повтарям и че съм се заклела. Аз доста по-трудно нарушавам обещанията си, за разлика от теб.
Лиан се присви. Не бе и очаквал друго.
— Какъв е този раздор между вас? — попита по-късно.
Каран се вторачи в одеялото и разсеяно оправи гънките със здравата си ръка.
— И за двама ни историята е твърде неприятна. Когато живях тук, още бях момиче. Емант беше влюбен в мен или поне така твърдеше, макар постъпките му да не съвпадаха с думите. Търпях го прекалено дълго от доброта, защото не знаех как да го отблъсна. И го съжалявах, че е мелез — наполовина ааким, наполовина човек. Той не може да се примири с това. Като отшелник е, но защото сам се поставя в такова положение. Накрая много ми досади и все пак го отблъснах. Тогава той се изпълни с омраза и отмъстителност, разпространяваше за мен лъжи и клевети, все гледаше да ме свари изневиделица.
— Накрая успя. — Направо я втресе от спомена. — Сбихме се и той ми направи това. — Докосна белега над окото си. — Аз пък го порнах с ножа си, унижих го, защото е подъл и коварен страхливец. Оттогава аакимите не му позволяваха да припари до мен. Но като му се възпротивих, го озлобих: оставих му белези и по тялото, и в душата. Емант също ме опетни и сега се разкъсвам между състрадание и погнуса… и може би той усеща. Как се ненавиждам, че стигнах до насилие! Вече не можех да живея в Шазмак, бях посрамена. Какво ли би си помислил баща ми? Галиад беше едър и силен, но много кротък. — Очите й заблестяха от сълзи. — Щеше да спре Емант, без дори да го докосне.