Падение и подем
- Автор: Бардуго Лий
- Серия: Гриша #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712947
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Падение и подем». Краткое содержание книги:
Алина ще трябва да създаде нови съюзи и да преглътне стари вражди. Но докато разкрива тайните на Тъмнейший, тя ще повдигне и булото на минало, което завинаги ще промени представата й за тяхната връзка и за силата, която самата тя притежава.
„История, несравнима с нищо, което досега съм чела.“
– Вероника Рот
„Невероятен микс от приключение, романтика и фентъзи“
– Рик Риърдън
– Ще останеш ли с него? – обърнах се към Тамар. Сега Николай сигурно отчаяно се нуждаеше от доверени хора край себе си.
– За известно време. Надя също иска да е до него, пък има и оцелели от Двайсет и втори.
– Невски?
Тя поклати глава.
– Стиг успял ли е да се измъкне от Чекръка?
Тамар отново поклати глава. Имаше още много други, за които исках да попитам – списъка с жертви, който не смеех да прочета, – но това можеше да почака.
– Аз също ще поостана – подхвърли Толя. – Зависи от...
– Толя! – остро го прекъсна сестра му.
Той се изчерви и вдигна рамене.
– Просто зависи.
Стигнахме две врати с двойни криле, дръжките им бяха във формата на орлови глави с раззинати клюнове.
Тамар почука. Помещението беше сумрачно, осветено единствено от пламъците на огъня в камината. Отне ми известно време, докато различа Николай в мрака. Седеше пред огъня, а краката му в лъснати до блясък ботуши бяха изтегнати върху тапицирана табуретка. Край него имаше поднос с храна и бутилка квас, но аз знаех, че той предпочита бренди.
– Ние сме отвън – каза Тамар.
Николай трепна при звука на захлопнатата врата. Скочи на крака и се поклони.
– Прости – каза, – бях се замислил. – После се ухили и добави: – Нещо необичайно за мен.
Облегнах се на вратата. Слабост. Замаскирана с чар, но въпреки това слабост.
– Не е нужно да го правиш.
– Но аз искам. – Усмивката му угасна. Посочи с ръка към столовете край огъня. – Ще се присъединиш ли към мен?
Прекосих стаята. Дългата маса беше отрупана с документи и купчини писма на гербова хартия с царския печат.
На съседния стол лежеше отворена книга. Той я отмести и двамата седнахме.
– Какво четеш?
Той хвърли поглед към заглавието.
– Една от военните истории на Каменски. Всъщност просто исках да погледам думите. – Той прокара пръсти по корицата. Ръцете му бяха обезобразени от драскотини и рани. Моите белези избледняха, но Тъмнейший беше дамгосал Николай другояче. По пръстите му все още личаха фини черни линии по местата, където хищните нокти си бяха пробили път през кожата му. Сигурно щеше да ги обясни с мъченията, на които е бил подложен като
затворник на Тъмнейший. Това донякъде си беше истина. Добре поне, че останалите дамги бяха изчезнали. – Не можех да чета – продължи той. – Докато бях... Случваше се да видя надписи по витрините или на сандъците със стока. Не ги разбирах, но поне си спомнях, че това не са просто драсканици.
Облегнах се назад в стола.
– Какво друго си спомняш?
Лешниковите му очи гледаха с отсъстващ поглед.
– Прекалено много. Аз... все още усещам онзи мрак в себе си. Мислех си, че ще отмине, но...
– Знам – отвърнах. – Сега си по-добре, но все още го има. – Също като сянката около сърцето ми. Не знаех доколко тя има общо със силата на Тъмнейший, а и не исках да се замислям. – Може с времето да се разсее.
Той притисна с пръсти основата на носа си.
– Хората не това искат от своя цар, не това очакват от мен.
– Дай си време да се излекуваш.
– Всички на мен чакат. Нещо трябва да им вдъхне сигурност. А няма да мине много време и Фйерда или Шу ще тръгнат срещу нас.
– Какво ще правиш тогава?
– Флотата ми е непокътната, да благодарим на светиите и на Привет – отвърна той, имайки предвид офицера, под чието командване остави всичко, когато се отказа от прикритието си като Щормхунд. – Тя би трябвало поне за известно време да неутрализира Фйерда, а в пристанището вече чакат товарни кораби, пълни с оръжие. Пратих съобщение до всички действащи военни гранични постове. Ще направим каквото е по силите ни да защитим границите. Утре поемам към Ос Олта и вече разпратих емисари, които да опитат отново да съберат доброволческите отряди под царските знамена. – Той леко се засмя. – Под моите знамена.
Усмихнах се.
– Представи си само какво кланяне и пълзене по корем ще настане сред поданиците и придворните ти.
– Всички ще приветстват царя пират.
– Капер.
– Какво го увъртаме, „незаконнороденият цар“ си е най на място.
– Всъщност те вече те наричат Корол резни – казах. Чула бях хората из улиците на Крибирск да си го шепнат: Белязания цар.
Той ме изгледа остро.
– Смяташ ли, че знаят?
– Съмнявам се. Но ти и без това си свикнал със слуховете по твой адрес, Николай. А от това може да излезе нещо добро.
Той изви вежда.
– Ясно ми е, че ти харесва да си обичан – казах, – но малко страхопочитание също няма да навреди.
– Тъмнейший ли те научи на това?
– И ти също. Спомням си една конкретна история за пръстите на фйердански капитан и неговото гладно куче.