Падение и подем

Така беше. Мерзост. Мрак. Може да ги мразиш и в същото време да жадуваш за тях.

– Аз ще съм ти само пречка. Сега силата трябва да е твой съюзник – напомних му.

– Наистина обичам да ме цитираш. – Той въздъхна. – Само да не бях такъв проклет умник.

Пъхнах ръка в джоба си и поставих смарагда на Ланцови върху коляното на Николай. Женя ми го беше върнала в „Томикяна“.

Той го взе, повъртя го в ръце. Камъкът заискри в зелено на светлината на огъня.

– Значи, ще си избереш някоя шуанска принцеса? Или апетитно закръглена хубавелка от Фйерда? Богата наследница от Керч? – Той ми протегна пръстена. – Задръж го.

Вперих поглед в него.

– Колко квас изпи?

– Нито капка. Задръж го. Моля те.

– Не мога, Николай.

– Дължа ти го, Алина. Равка ти го дължи. Това и още много. Извърши добри дела с негова помощ, купи си оперен театър или просто го вади понякога и го гледай с копнеж, докато си мислиш за красивия принц, който можеше да бъде твой. За твое сведение предпочитам последния вариант, най-добре съпроводен с порой от сълзи и рецитиране на слаба поезия.

Разсмях се.

Той взе ръката ми и мушна пръстена в нея.

– Вземи го и постави началото на нещо ново.

Затъркалях пръстена върху дланта си.

– Ще си помисля.

Той завъртя очи.

– Какво е това упорито нежелание да произнесеш простичката дума да?

Усетих как сълзите напират и трябваше да примигна, за да не им позволя да рукнат.

– Благодаря ти.

Той се облегна назад.

– Двамата с теб бяхме приятели, не просто съюзници, нали?

– Не ставай магаре, Николай. Ние сме приятели. – Тупнах го здравата по коляното. – Сега ние двамата с теб ще уредим някои неща около Втора армия. А после ще идем да гледаме как горя на кладата.

НА ВРЪЩАНЕ към сухите докове се измъкнах, за да открия Женя. Двамата с Давид бяха затворени в шатрата на Фабрикаторите в източния край на лагера. Когато ù връчих запечатаното с червен восък и двуглавия орел на Равка писмо, тя не побърза да го отвори, а го задържа боязливо, сякаш досегът с тежкия плик беше крайно опасен.

После прокара палец върху восъчния печат, а пръстите ù леко се разтрепериха.

– Дали това е...

– Помилване.

Тя разчупи печата и притисна листа до гърдите си.

Давид изобщо не вдигна поглед от своята работа.

– В затвор ли ни пращат? – попита.

– Още не – отвърна тя. После отри сълзите си. – Благодаря ти. – Но веднага след това се намръщи, защото ù подадох второто писмо. – Това какво е?

– Предложение за работа. – Наложи се доста да го убеждавам, но най-накрая Николай разбра, че идеята ми е разумна. Прокашлях се. – Равка все още се нуждае от своите Гриша, а те все още имат нужда от сигурно убежище на този свят. Искам ти да предвождаш Втора армия заедно с Давид. И Зоя.

– Зоя?! Наказваш ли ме?

– Тя е силна и според мен има заложби да стане добър лидер. Или пък да превърне живота ти в кошмар. А най-вероятно и двете.