Падение и подем

Говореше се, че момчето е далечен родственик на княза и макар обноските му на масата да бяха точно толкова изискани, колкото се полага, то все пак имаше излъчването на войник. Учеше възпитаниците на сиропиталището как да ловуват и да залагат капани, както и на новите земеделски техники, така поощрявани от царя на Равка. Самият княз се беше преселил в зимния си дворец в Ос Олта. Последните няколко години от войната му се бяха отразили зле.

Момичето беше различно – дребно и странно, с бяла коса, която носеше свободно пусната по гърба като неомъжена девойка, без да дава ухо на неодобрителните цъкания и да обръща внимание на обвинителните погледи на учителите и персонала. Разказваше на питомците странни истории за летящи кораби и подземни замъци, за чудовища, които се хранят със земя, и птици с огнени криле. Често минаваше босонога по коридорите, а миризмата на прясна боя около нея никога не се разсейваше, защото все беше заета с едно или друго ново начинание: рисуваше карта върху стената на една от класните стаи или изографисваше с ириси тавана на момичешката спалня.

– Не е кой знае какъв художник – сумтеше един от преподавателите.

– Но пък определено притежава въображение – отвръщаше друг, оглеждайки с присвити очи белия дракон, който се виеше около колонадата на стълбището.

Възпитаниците бяха обучавани на математика и география, природни науки и изкуство. Канеха занаятчии от съседните градчета и селца, за да си избират чираци сред децата. Новият цар се надяваше до няколко години да премахне военната повинност и ако това станеше, всеки в Равка щеше да има нужда от някакъв занаят. Когато екзаминаторите проверяваха дали сираците владеят силата на Гриша, децата имаха избор или да заминат за Малкия дворец, или да останат. Винаги бяха приемани с отворени обятия в Керамзин. А вечер им бяха казали да споменават младия цар в молитвите си – да се молят за Корол резни, който ще укрепи Равка.

ДАЖЕ МОМЧЕТО и момичето да не бяха от благородно потекло, те определено имаха приятели сред най-висшестоящите. Често за тях пристигаха подаръци, понякога с царския печат: комплект атласи за библиотеката, здрави вълнени одеяла, нова шейна и чифт бели коне, за да я теглят. Веднъж пристигна някакъв човек с цяла флота от миниатюрни корабчета, които децата тутакси пуснаха в потока за малка регата. Преподавателите отчетоха, че новодошлият е млад и красив, със златна коса и лешникови очи, но определено е странен. Той се застоя до късно на трапезата за вечеря, но така и не свали ръкавиците си.

Всяка зима, точно за празника на Свети Николай, по отрупания със сняг път пристигаше тройка и от нея слизаха трима Гриша, облечени в кожи и дебели вълнени кафтани – червен, пурпурен и син, – а тежката им шейна се огъваше от подаръци: смокини и праскови, накиснати в мед; купища захаросани бадеми; обточени със самур ръкавици и ботуши от нежна като коприна кожа. Оставаха до късно, дълго след като децата си бяха легнали, приказваха си и се смееха, разказваха истории, ядяха пияни вишни и препичаха агнешки наденички на огъня.