Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
На лицето на Керан бе изписана болка. Строевият офицер беше работил усилено, за да превърне Стотицата във воини, които щяха да бъдат достойни съперници на всеки шарум, а ето че сега те бягаха. Това нямаше да се отрази добре на репутацията им, но по-важното бе да се измъкнат живи. Абан би предпочел да види как хиляди шаруми загиват, преди да рискува и да пусне своята Стотица в една безсмислена битка.
Когато стигнаха до улицата, наоколо се стелеше дим и имаше много горящи къщи, но Джаян все още не беше победен. Стотици пристанци, обградени от въоръжени шаруми, вървяха към доковете, притискайки се страхливо един към друг.
– Момчето все пак не е пълен идиот – каза Абан. – Ако врагът може да ги види...
Очевидно можеше, защото дъждът от стрели секна, въпреки че мендингите отвърнаха на огъня. Отрядите около скорпионите все още имаха проблеми, но стрелбата им се беше подобрила. Катапултите започнаха да изстрелват горяща смола към вражеските кораби, докато стрелците шаруми поразяваха целите си.
– Бягаш ли вече, кхафите? – попита Джаян, докато се приближаваше към тях със своите лейтенанти и телохранителя си.
– Изненадан съм да ви видя тук, шарум ка – рече Абан. – Очаквах, че ще стоите отпред на доковете, готов да отблъснете нашествениците.
– Ще избия стотина от тях, когато страхливците най-накрая слязат от корабите си – отвърна Джаян. – Дотогава мендингите ще свършат работа.
Абан погледна към лактънските кораби, но на тях като че ли им беше добре да си седят в безопасност на една стрела разстояние от брега. Катапултите продължаваха да сипят огън върху всички открити пространства на доковете.
– Корабите! – извика Абан, разгъна бързо далекогледа си и го насочи към пленените съдове.
Може би все още имаха време. Лактънците не бяха атакували ценните си кораби, а по палубите се забелязваше движение.
– Бързо! – извика той на Керан. – Трябва да ги намокрим, преди...
В този момент лещите му дойдоха на фокус и той видя, че хората, които се движеха по палубата, не носеха кофи с вода, а бяха лактънски моряци, голи до кръста и мокри, които трескаво развързваха въжетата и спускаха платната.
Виждаха се и стрелци с лъкове и щом шарумите ги забелязаха, те започнаха да стрелят, печелейки ценно време за останалите, които режеха котвените въжета.
Първият кораб, който отплава, беше най-големият и най-здравият от всички. На знамето му имаше женски силует, загледан в далечината, зад който стоеше мъж с наведена глава, с цвете в ръка.
Пристанците нададоха одобрителни викове.
– Кап’тан Делия се върна за „Воплите на шарума“! – извика един мъж. – Знаех си, че няма да го остави в ръцете на пустинните плъхове! – Той пъхна два пръста в устата си и изсвири пронизително. – Ай, кап’тане! Вдигай платна!
Джаян лично го прониза с копието си, а телохранителите му пребиха всички, които се бяха осмелили да викат, но вредата беше сторена. Отплаваха още два от големите пленени кораби, а моряците подвикваха подигравателно на шарумите и им показваха голите си задници.
Воините наскачаха в останалите съдове, за да попречат на отплаването им. Моряците дори не си направиха труда да се бият, просто натрошиха няколко бурета с масло и ги подпалиха, преди да скочат във водата и да заплуват към малките лодки, които ги чакаха наблизо. Останалите лактънски кораби, които чакаха малко по-далеч, прекратиха огъня и подемайки ликуващите викове, обърнаха и започнаха да се отдалечават. Шест от тях спряха на половината път и хвърлиха котви, а останалите отплаваха към езерния град.
Джаян се обърна и огледа изгубените кораби, ранените шаруми и унищожените докове. Абан не изчака да види върху кого ще се изсипе гневът на шарум ка и бързо изчезна от погледа му.
– Това е същинско бедствие – каза Керан.
– Десятъкът все още е у нас – отвърна Абан. – Това ще е достатъчно, докато не набием малко акъл в главата на шарум ка. Накарай мъжете да изберат някой склад, който да укрепим и използваме за база – добави той. – Ще останем тук доста дълго време.
Глава 12. Запълване на празнотата
333 СЗ есен
– Трябваше да съм навън на лов – изръмжа Уонда, – а не всяка вечер да отговарям на едни и същи проклети въпроси и да трупам тежести върху кантара като някой от пациентите ти, който се опитва да си върне силата.
– Само така можем да получим точни резултати, скъпа – отвърна Лийша, докато си отбелязваше в тефтера. – Сложи още една тежест на кантара, ако обичаш.