Белязана [bg]

— Малко съм уморена — рече тя.

— Уморена? Е, в такъв случай ще говорим утре. Почини си — каза гласът. В него се долавяше разочарование, но нямаше гняв.

Миранда долепи ухо и долови отдалечаващи се стъпки, последвани от метално стържене в подобна на нейната ключалка. Не бе очаквала подобна реакция. Нямаше и следа от обида или злонамереност в гласа му, след като му бе отказан достъп до стая, за която бе платил лично. Дори не се бе опитал да я убеждава. Това противоречеше на всяко наставление, което бе получавала през годините, но Миранда реши да пусне непознатия. Нямаше да позволи горчилката и цинизма, които толкова я бяха разгневявали преди, да влияят на решенията й.

Тя докуца до вратата и завъртя ключа, който още стоеше в ключалката. Вратата изскърца и Миранда надникна в коридора. Тъмната фигура още се бореше със своенравната си ключалка. Качулатата глава се извърна към нея.

— Много съжалявам, заповядай.

— Глупости, няма да те лишавам от нужната ти почивка — отвърна той.

— Настоявам.

— Е, щом трябва — весело отвърна странникът.

Миранда затвори вратата след него, но не я заключи. За всеки случай, ако намеренията му се окажеха нечисти.

— Искрено съжалявам, ако преди малко съм изглеждала груба — каза Миранда, предлагайки му стол.

— Груба? — запита качулатият. — Да разбирам ли, че не си уморена?

— Съм, но… — поде девойката.

— Тогава за какво се извиняваш?

— Трябваше да те поканя. В крайна сметка, стаята е твоя. Ти плати за нея.

— Ключът е у теб, стаята е твоя — отвърна той, докато сядаше. — Интересно, онзи продава вино, а няма винени чаши. Няма значение, важно е съдържанието, нали?

Постави две халби на масата, а междувременно Миранда намери лампа и успя да я запали. Обърна се към своя гост, който все още не си бе свалил качулката. Лицето му бе скрито в сянката на плаща.

— Благодарение на щедростта ти, стаята е достатъчно близо до комина, за да е с приемлива температура. Не е нужно да стоиш с наметало.

— Бих предпочел да го запазя — рече той.

— Не виждам проблем — Миранда свали своя плащ и го преметна върху таблата на леглото.

Непознатият внимателно напълни една трета от халбите.

— За теб, мила! — рече той, вдигайки чашата под качулката си и отпивайки по странен начин.

След като отпи, остави чашата обратно върху масата, премлясквайки замислено с устни. Миранда също го опита, сепната от вкус, който го доближаваше по-скоро до бренди, отколкото до вино. Доста по-силно от очакваното. Плъзналата се по гърлото й течност разля огнена топлина, най-сетне прогонвайки упорития студ от вътрешностите й.

— Интересен букет — отбеляза гостът.