Сентръл Парк [bg]

Тя загаси аварийните светлини и излезе от колата, като блъсна след себе си вратата. Готвеше се да влезе в магазинчето, за да прибере партньора си, когато забеляза група от шест юноши, които тичаха в нейната посока.

Крадец, крадец!

Тя строго им нареди да се успокоят, а след това реши да ги изслуша. Бяха група испански туристи, които говореха лош английски. Отначало помисли, че става дума за банална кражба на джиесем и беше готова да ги изпрати да подадат жалба в двайсети участък, но един детайл привлече вниманието й.

— Сигурен ли си, че крадците бяха с белезници? — попита тя този, който изглеждаше едновременно най-малко глупав и най-грозен: хлапак с фланелка на футболист, с кръгла муцуна, очила за късогледство и разрошена коса.

— Категорично — отговори испанецът, шумно подкрепян от приятелите си.

Джоди прехапа устната си.

Бегълци?

Трудно й беше да повярва. Както всяка сутрин, беше се запознала със съобщенията за търсени лица и с описанията им, които изпращаха колегите от Патрулната служба, но нищо не отговаряше на словесния портрет на двамата злосторници.

Подчинявайки се на интуицията си, тя извади от жабката на колата личния си портативен компютър.

— Каква е марката на телефона ти, моето момче?

Изслуша отговора му и включи услугата „повсеместен мрежов достъп“. След това помоли юношата да й каже адреса на електронната си поща и съответната парола.

Веднъж активирана, услугата позволяваше да влезе в пощата на избраното лице, да се добере до списъка с контактите му, както и да установи местоположението на телефона му. Джоди отлично познаваше тази операция, тъй като я беше използвала преди шест месеца в собствения си любовен живот. Проста манипулация й откри възможност да проследи пътуванията на бившето си гадже с любовницата му и по този начин да докаже изневярата. Тя допря ръка до екрана, за да сложи начало на процедурата. Започна да мига синя точка. Ако системата действаше точно, телефонът на хлапака сега се намираше посред Бруклинския мост!