Сентръл Парк [bg]

— Трябва да проведеш следствие, Сеймур. Започни с преглед на камерите на подземния паркинг на авеню „Франклин Рузвелт“. Разбери дали колата ми е все още там.

Полицаят се захвана за работа:

— Каза ми, че са ти откраднали нещата, така че ще се опитам да проследя джиесема ти, както и движенията по банковата ти сметка.

— Съгласна съм. И провери до един частните полети към Съединените щати, които са напуснали Париж през нощта. Започни с „Бурже“, след това включи в списъка всички летища в парижкия регион. Опитай се да намериш информация за някой си Габриел Кийн: пианист на американски джаз. Провери дали наистина вчера вечерта е свирил в клуб „Браун Шугар“ в Дъблин.

— Информация за мен ли? — опита се да я прекъсне Габриел. — Вие да не превъртяхте?

Алис му направи знак да замълчи и продължи да изрежда задачите на заместника си:

— Разпитай всичките ми приятелки, човек никога не знае: Катрин Пайе, Малика Хадад и Самиа Шуаки. Бяхме заедно във факултета по право. Ще намериш координатите им в компютъра на бюрото ми.

— Окей.

Внезапно една идея се появи в съзнанието й.

— Непременно се опитай да разбереш откъде се е пръкнал пищова. Глок 22. Ще ти дам серийния номер.

Тя му съобщи поредица от букви и цифри, гравирани на оръжието.

— Записах си всичко. Ще сторя възможното, за да ти помогна, Алис, но трябва да предупредя Тайландие.

Алис затвори очи. Образът на Матилд Тайландие, ръководителката на криминалната бригада, премина пред погледа й. Тайландие не я обичаше особено и чувствата всъщност бяха взаимни. След случая „Ерик Вон“ тя на няколко пъти се беше опитала да се отърве от нея. До този момент началниците й се бяха противопоставяли, главно по конюнктурни съображения, но Алис знаеше, че положението й в работата оставаше трудно.

— И дума да не става — отсече тя. — Остави другите извън тази история и се опитай да действаш сам. Спасявала съм ти кожата достатъчно много пъти, за да поемеш минимален риск заради мен, Сеймур.

— Окей — съгласи се той. — Ще ти се обадя, щом науча нещо ново.

— Аз ще ти се обадя. Не мога да задържа този телефон дълго време, но изпрати ми координатите на Ники Никовски с есемес.

Алис затвори и няколко секунди по-късно адресът на ателието на художничката се появи на екрана на смартфона. Чрез линка успя да установи местоположението.

— Ред Хук не е много близо — отбеляза Габриел, като се наведе над плана.

Алис проучи екрана и прокара пръст по повърхността, за да добие по-добра представа за околностите. Ателието се намираше югозападно от Бруклин. Невъзможно беше да се стигне дотам пеша. Нито с градски транспорт впрочем.

— Нямаме пари да си купим билети за автобус или за метро — рече Габриел, сякаш беше прочел мислите й.

— Какво предлагате тогава? — попита го тя провокативно.

— Лесно е. Ще откраднем кола — отвърна той. — Но този път ще ме оставите да действам, съгласна ли сте?