Сентръл Парк [bg]

Автор: Мюссо Гийом
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Изток-Запад
ISBN: 978-619-152-541-6
Переводчик: Георги Цанков
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сентръл Парк [bg]». Краткое содержание книги:

Очаква ни поредната среща с големия съвременен френски писател Гийом Мюсо, роден през 1974 г. в Антиб. Творбите му са преведени на повече от 36 езика в общ тираж над 18 милиона екземпляра. След небивалия успех, както по света, така и у нас, на романите „И след това“, „Ще бъдеш ли тук?“, „Защото те обичам“, „Хартиеното момиче“ и „Повикът на ангела“, идва ред на психологическия трилър „Сентръл Парк“. Ню Йорк, осем часа̀ сутринта. Младата парижка полицайка Алис и американският джазов пианист Габриел се събуждат, оковани с белезници един за друг, на пейка в най-дивата част на Сентръл Парк. Не се познават и нямат никакъв спомен какво се е случило. Алис е обсебена от преследването на серийния убиец Вон, който й е причинил страшна лична трагедия. Но предната вечер тя е пийнала с приятелки по „Шан-з-Елизе“, а Габриел е свирил в клуб в Дъблин. Невъзможно? И все пак, чудесата се случват… Изумлението отстъпва място на въпросите. Как са се озовали в подобна ситуация? Откъде е кръвта по блузата на Алис? Защо в пистолета и липсва един куршум? За да разберат какво се случва с тях и да възстановят хода на живота си, Алис и Габриел трябва да обединят сили и запретвайки ръкави да разплетат мистерията. Ще промени ли завинаги живота им истината, която ще открият?

Перейти на страницу:

Облегнати на стеничката, която опасваше площада, Алис и Габриел се мъчеха да стабилизират дишането си. И двамата плуваха в пот и бяха парализирани от болка.

— Подайте ми телефона — изхриптя тя.

— Дявол да го вземе, изгубил съм го! — извика той и бръкна в джоба си.

— Не е вярно, вие…

— Шегувам се — успокои я и й подаде джиесема.

Алис му хвърли убийствен поглед и се готвеше да го нападне с обидни думи, когато изведнъж в устата й се появи металически вкус. Зави й се свят. Повик за повръщане разтърси стомаха й и тя се наведе над една поставка за цветя, за да избълва жлъчката си.

— Трябва ви вода.

— Имам нужда да хапна нещо.

— Нали ви казах да отмъкнем някой и друг хотдог!

Внимателно се придвижиха до фонтана, за да утолят жаждата си. Заобиколен от Балета на Ню Йорк и от стъклените сводове на Метрополитън опера, паркът „Дамрош“ беше достатъчно оживен, та никой да не им обърне внимание. На площада през сградата работници действаха усилено, подготвяха шатри и подиуми, необходими за някакво модно дефиле.

След няколко глътки вода, Алис се зае с телефона, провери дали не е защитен от специален код и набра номера на джиесема на Сеймур.

В очакване на разговора тя закрепи апарата на рамото си и се опита да масажира врата си. Сърцето й продължаваше да прескача в гърдите.

Отговори, Сеймур…

Сеймур Ломбар беше неин заместник в разследващия екип, който Алис ръководеше. Съставена от още петима полицаи, „групата Шефер“ си поделяше четири малки кабинета на третия етаж в главната квартира на полицията на „Ке дез Орфевр“ 36.

Алис погледна часовника си, за да прецени часовата разлика. В Париж беше 14 и 20.

Полицаят отговори след три позвънявания, но шумът около него затрудняваше разговора. Ако Сеймур не се намираше на терен, вероятно още обядваше.

— Сеймур?

— Алис? Къде си, по дяволите? Оставих ти няколко съобщения.

— Намирам се в Манхатън.

— Ти… гъбаркаш ли се с мен?

— Трябва да ми помогнеш, Сеймур.

— Чувам те много лошо.

Същото беше положението и при нея. Връзката беше ужасна. Гласът на заместника й изглеждаше като деформиран, почти металически.

— Къде си ти, Сеймур?

— В ресторант „Льо Каво дьо Пале“ на площад „Дофин“. Чуй ме, ще се върна в службата и ще те потърся след пет минути, окей?

— Съгласна съм. Запомни ли моя номер?

— Да.

— Супер. Побързай. Имам задачи за теб.

Разочарована, Алис затвори и подаде мобилния на джазмена.

— Ако искате да се обадите някому, сега е моментът. Давам ви пет минути. Размърдайте се.

Габриел я погледна укорително. Въпреки спешността на положението и опасността, не можа да се сдържи и лека усмивка се появи на лицето му.

— Винаги ли говорите на хората с такъв назидателен тон?

— Не започвайте да ме вбесявате — пресече го тя. — Искате ли този телефон или не?

Габриел грабна апарата и размисли няколко секунди.

— Ще се обадя на приятеля си Кени Форест.

— Саксофониста ли? Нали ми казахте, че се намира в Токио.

— Ако имаме късмет, може да е оставил ключовете от апартамента си на някой съсед или на портиерката. Знаете ли колко е сега часът в Япония? — попита той и набра номера.

Алис пресметна на пръсти.

— Струва ми се, 10 вечерта.

— Лошо, сигурно в момента има концерт.

Габриел попадна на гласова поща и остави послание, в което обясняваше, че е в Ню Йорк и обещаваше да го потърси отново по-късно.

Върна апарата на Алис. Тя погледна часовника си и въздъхна.

По-живо, Сеймур! — умоляваше го мислено и стискаше смартфона между пръстите си. Беше решила да позвъни отново на заместника си, когато забеляза цифрите, изписани с химикалка на дланта си. Бяха започнали да изчезват.

— Говори ли ви нещо това? — попита тя и показа ръката си на Габриел.

2125558900

— Открих тези цифри, като се събудих сутринта. Не си спомням обаче да съм ги записвала.

— Вероятно това е телефонен номер, нали? Помислете малко. Готово! — извика Габриел. — 212 е кодът на Манхатън. Сигурна ли сте, че сте ченге?

Как можах да не се досетя!

Тя се направи, че не е забелязала сарказма му и позвъни на номера. Отговориха й веднага.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?