Сентръл Парк [bg]

Изведнъж шосето се стесни. Преди да стигнат до началото на моста, трябваше да преминат през бетонна пешеходна пътека.

Мястото беше трудно проходимо, принуждаваше колите да се движат броня до броня. Погълната от трафика, Алис запали аварийните светлини, както правеха и останалите автомобили. Полицаите бяха на стотина метра зад тях. Макар да бяха пуснали сирената, тук пътят беше прекалено тесен, за да се отдръпнат другите участници в движението и да ги пуснат да минат напред. Но двамата бегълци нямаха особени шансове да се измъкнат.

— Спукана ни е работата — отсъди Габриел.

— Не, можем да преминем по моста.

— Размислете три минути: те притежават описание на отличителните ни белези, а сега вече знаят и коя е колата ни. Дори да успеем да преминем, други патрулни машини ще ни гепят на края на моста!

— Не викайте толкова, окей? Припомням ви, че заради вас ни откриха! Казах ви да изхвърлите този скапан телефон.

— Добре, виновен съм — призна си той.

Тя затвори очи за няколко секунди. Не мислеше, че полицаите бяха наясно кои са точно, и в крайна сметка това нямаше значение. Затова пък Кийн беше прав: проблемът беше бракмата им.

— На прав път сте.

Виждайки, че движението се разреждаше малко по-нататък, тя разкопча колана си и отвори вратата.

— Хванете кормилото — заповяда на Габриел.

— Какво, защо казвате, че съм на прав път?

— Таратайката ни не е дискретна. Ще се опитам да сторя нещо.