Сентръл Парк [bg]

Автор: Мюссо Гийом
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Изток-Запад
ISBN: 978-619-152-541-6
Переводчик: Георги Цанков
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сентръл Парк [bg]». Краткое содержание книги:

Очаква ни поредната среща с големия съвременен френски писател Гийом Мюсо, роден през 1974 г. в Антиб. Творбите му са преведени на повече от 36 езика в общ тираж над 18 милиона екземпляра. След небивалия успех, както по света, така и у нас, на романите „И след това“, „Ще бъдеш ли тук?“, „Защото те обичам“, „Хартиеното момиче“ и „Повикът на ангела“, идва ред на психологическия трилър „Сентръл Парк“. Ню Йорк, осем часа̀ сутринта. Младата парижка полицайка Алис и американският джазов пианист Габриел се събуждат, оковани с белезници един за друг, на пейка в най-дивата част на Сентръл Парк. Не се познават и нямат никакъв спомен какво се е случило. Алис е обсебена от преследването на серийния убиец Вон, който й е причинил страшна лична трагедия. Но предната вечер тя е пийнала с приятелки по „Шан-з-Елизе“, а Габриел е свирил в клуб в Дъблин. Невъзможно? И все пак, чудесата се случват… Изумлението отстъпва място на въпросите. Как са се озовали в подобна ситуация? Откъде е кръвта по блузата на Алис? Защо в пистолета и липсва един куршум? За да разберат какво се случва с тях и да възстановят хода на живота си, Алис и Габриел трябва да обединят сили и запретвайки ръкави да разплетат мистерията. Ще промени ли завинаги живота им истината, която ще открият?

Перейти на страницу:

* * *

На ъгъла на „Амстердам авеню“ и 61-а улица имаше малка задънена уличка, сгушена между два жилищни блока.

Габриел счупи стъклото на старото мини със силен удар с лакът. Двамата с Алис изгубиха повече от четвърт час, за да намерят кола, паркирана на не особено оживено място и достатъчно овехтяла, за да можеше да мине за купена „на старо“.

Беше „Остин Купър Ес“ с каросерия с цвят на захаросан кестен и с бял покрив. Успешен модел от края на 60-те години на XIX век, грижливо реставриран от някой колекционер.

— Сигурен ли сте, че знаете какво правите?

Габриел отговори с въпрос:

— За какво човек може да бъде сигурен в живота си?

Той промъкна ръката си през прозореца и отвори вратата. Противно на онова, което ни представят филмите, да откраднеш кола, като се опитваш да свържеш захранващите кабели, не е лесна работа. И още по-трудно е, ако си прикован към някого другиго.

Габриел седна на мястото на шофьора, след това се наведе над волана от алуминий и лакирано дърво, докато Алис се правеше, че разговаря с него, облегната на прозореца.

Инстинктивно си бяха разпределили ролите: тя наблюдаваше наоколо, докато той се опитваше да се справи с техниката.

С отмерен удар Габриел счупи пластмасовите повърхности, които покриваха оста на волана. Със свободната си ръка извади предпазителите, за да достигне до кабелите. От един пластмасов цилиндър излизаха три жици с различни цветове.

— Къде се научихте да правите това?

— В школата на улицата. Квартал „Енгълуд“, южно от Чикаго.

Той разгледа внимателно всички жички, за да избере чифта, който щеше да запали колата.

— Това е кабелът, който подхранва цялата електрическа верига на автомобила — обясни и посочи двете кафяви жички.

— Дали не сънувам? Нали няма да ми изнасяте курс по механика!

Обиден, той измъкна кабелите от цилиндъра, оголи краищата им и ги събра, за да включи захранването. Таблото светна веднага.

— Побързайте, по дяволите! Една жена ни забеляза от балкона си.

— Ако смятате, че е лесно да се действа с една ръка! Бих желал да ви видя вас!

— Нали толкова се хвалехте с вашата „школа на улицата“.

Поставен под натиск и презрял предпазливостта, Габриел оголи със зъби кабелите на стартера.

— Помогнете вместо да се жалвате! Вземете тази жица. Внимателно я допрете до моята. Ето така…

Действието им предизвика искра и се чу как моторът заработва. Размениха си бърз съучастнически поглед, за да отпразнуват малката победа.

— Давайте — нареди тя и го изблъска вътре в купето. — Аз ще карам.

— И дума да не ста…

— Това е заповед — прекъсна го тя. — Всъщност нямаме избор. Аз ще държа волана, вие ще сменяте скоростите.

Ред Хук

Има неща, които човек усвоява по-добре в спокойствие, а други — в буря.

Уила Катър12

Демонстрирайки цветовете на Полицейското управление на Ню Йорк, един форд таурус стоеше на ъгъла на „Бродуей“ и на 66-а улица.

Побързай, Майк!

Вътре в колата Джоди Костело, двайсет и четири годишна, проявяваше нетърпение и барабанеше по волана.

Младата полицайка попадна в нюйоркската полиция в началото на месеца и работата й съвсем не беше толкова вълнуваща, колкото бе очаквала. Тази сутрин нямаше дори три четвърти час, откакто беше поела дежурството си и вече усещаше изтръпване в краката. Секторът й за патрулиране (на запад от Сентръл Парк) покриваше богат квартал, прекалено спокоен за нейния вкус. За петнайсет дни дейността й се ограничаваше до това да дава информация на туристи, да преследва улични апаши, да съставя актове за превишена скорост и да разчиства от миризливи пияници.

За да не е наред всичко й бяха лепнали за съекипник истинска карикатура: Майк Ернандес, на когото му оставаха шест месеца до пенсията. Беше страхотно бреме. Привърженик на най-малкото усилие, той мислеше само как да се натъпче и старателно работеше, за да не върши нищо, като непрекъснато правеше „паузи за понички“, „спирки за хамбургери“ и „отбивки за кока-кола“ или си лафеше сладко-сладко с търговците и летовниците. Прекалено своеобразно разбиране за ролята на кварталния полицай!

Хубаво, стига толкова! — нервира се Джоди. — Не са необходими два часа, за да си купиш понички!

вернуться

Уила Катър (1873–1947) е според Уилям Фокнър „един от петте най-велики романисти на Америка“. Цитатът е от романа й „Песента на чучулигата“, написан през 1915 г., портрет на художника в процес на изграждане.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?