Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 163
Перейти на страницу:

Те бяха голямо семейство с многобройни внучета и снахи, всичките източени и чепати, и работеха винаги в празнична премяна, черна и закопчана догоре, мъжете с шапки с широка увиснала периферия, жените с бели бонета. Мъжете бяха дългобради и навсякъде ходеха с пушка през рамо, но се разправяше, че никой от тях никога не бил стрелял, освен по врабците, защото Божите заповеди не позволявали.

От варовитите тераси по хълма, където зорлем вирееше някоя и друга нещастна лоза и малко измъчено жито, се донасяше гласът на стария Езекиил, който викаше безспир с пестници, вдигнати към небето, а бялата му козя брада се тресеше и очите му се въртяха под фуниестата шапка:

— Глад и мор! Глад и мор! — караше се той на близките си, сведени над работата. — Размахай тая мотика, Йоне! Скуби буренака, Сусана! Товия, хвърли още тор! — и ги обсипваше с безброй наставления и укори с негодуванието на човек, който си къса нервите с банда некадърници и лентяи, и всеки път, след като изкрещеше хилядата неща, дето трябваше да се свършат, за да не се провали реколтата, разбутваше другите и се впускаше той да ги оправя, неизменно с ропот: „Глад и мор!“.

Жена му пък никога не повишаваше тон и за разлика от останалите, изглеждаше уверена в някаква своя си тайна религия, ясна до последната малка подробност, която обаче с никого не споделяше. Беше достатъчно да погледне настойчиво с очите си с разширени до крайност зеници и да каже с изопнати устни:

— Е, бива ли така, сестро Рахил? Бива ли, братко Аароне? — за да се стопят редките усмивки по устите на роднините и израженията да добият обичайния си угрижен и съсредоточен вид.

Озовах се в Голо бърдо една вечер, когато хугенотите се молеха. Не, не произнасяха думи, нито стояха със събрани ръце или на колене — бяха застанали в две редици посред лозето, мъжете от едната страна, жените — от другата, а в дъното — старият Езекиил с брада на гърдите. Гледаха право пред себе си, със свити юмруци, увиснали от дългите възлести ръце, и въпреки че изглеждаха вглъбени, явно не губеха представа за онова, което ги окръжава, защото Товия се пресегна и махна една гъсеница от съседната лоза, Рахил с подкования си чепик смачка гол охлюв, а самият Езекиил изведнъж си свали шапката и взе да пъди накацалите по житото врабци.

После запяха псалм. Не помнеха думите, само мелодията, при това не особено добре, така че често някой подкарваше на различен глас. Или може би всички пееха невярно през цялото време — важното беше, че не спираха и след всяка строфа подхващаха нова, докрай без думи.

Усетих, че някой ме дърпа за ръката — оказа се малкият Исав, който ми направи знак да не шуквам и да тръгна с него. Исав ми беше връстник, последният син на стария Езекиил. От рода си бе взел само суровата, напрегната физиономия, но под нея прозираше лукавост на пакостник. Докато се измъквахме пълзешком през лозето, той рече:

— Остава още половин час, ама че скука! Ела да ми видиш бърлогата.

Бърлогата на Исав беше тайна. Той се криеше там, за да не го намерят техните и да не го пратят да пасе козите или да събира охлюви по листата на зарзавата, и мързелуваше по цели дни, докато баща му го търсеше нагоре-надолу и си дереше гърлото.

1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)