![Обичай ближния си [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/7/obichaj-blizhniya-si-bg-download.jpg)
Обичай ближния си [bg]
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Димант
- ISBN: 954-8472-72-4
- Переводчик: Борис Любенов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Обичай ближния си [bg]». Краткое содержание книги:
— Не — каза Керн.
— Добре — изсмя се Щайнер. — Но помисли все пак понякога и по този въпрос. Може би ще е от полза.
Той се изправи.
— А сега тръгвам. Назад. Митничарят няма да ме очаква вече. Наблюдавал е първите трийсет минути. Утре рано ще поднови наблюдението. Но няма да му мине през ум, че ще пропълзя назад толкова скоро. Такава е психиката на митничаря. Жертвата обикновено е по-хитра от ловеца. Знаеш ли защо?
— Не.
— Защото залага много повече. — Той потупа Керн по рамото. — Затова и евреите са станали най-хитрият народ в света. Първият закон на живота е, че опасностите изострят ума.
Той подаде ръка на Керн. Голяма, суха и топла ръка.
— Късмет! Може да се срещнем пак. Вечер често ходя в кафене „Шперлер“. Потърси ме там.
Керн кимна.
— Пази се. И не забравяй колодата карти. Те развличат и прогонват мислите. А това е много важно за бездомника. Не играеш лошо жас и тарок, но на покер трябва да блъфираш повече.
— Добре — засмя се Керн. — Ще се науча да блъфирам. Благодаря за всичко.
— Трябва да отвикнеш да благодариш. Или не, недей. Може би ще ти е от полза. Не искам да кажа от полза пред другите, а за самия теб. Признателността стопля сърцето, което може да я чувства. И помни винаги: всяко нещо на този свят е по-добро от войната.
— И от смъртта.
— Не зная какво е смъртта, но сигурно е по-добра от умирането. Довиждане, синко.
— Довиждане, Щайнер.
Керн остана известно време на същото място. Небето беше светло, пейзажът спокоен: не се мяркаха никакви хора. Керн седеше тихо под цера. Прозрачната зеленина на листата над него приличаше на зелено платно, което отнася земния кораб с лъха на лек ветрец в синята безкрайност. Край звездните фарове и спасителния светлинен сигнал на луната.
Керн реши да се опита да стигне тази нощ до Братислава, а оттам до Прага. Човек се чувства винаги по-безопасно в голям град. Той отвори куфара си и извади чиста риза и чорапи… Знаеше, че е от значение да бъде спретнат, ако срещне някого по пътя. Освен това преобличането щеше да му помогне да се отърве от спомена за затвора.
Изпита странно чувство, когато застана гол в лунната светлина. Като загубено дете. Бързо взе от тревата чистата риза и я облече. Синя риза — която се цапаше по-трудно. На лунната светлина изглеждаше сиво-виолетова. Той реши да не губи смелост.
Глава трета
Керн пристигна в Прага следобед. Остави куфара си на гарата и веднага отиде в полицията. Не държеше да се представи; просто искаше малко спокойствие, за да обмисли какво ще прави по-нататък. Участъкът беше най-доброто място за тази цел. Там нямаше полицаи, които да се въртят и да питат за документи.
Той седна на пейка в коридора. Насреща беше канцеларията, където разпитваха чужденците.
— Тук ли е още чиновникът с острата брадичка? — запита Керн седналия до него човек.
— Не зная. Този, когото видях, беше без брада.
— Може да е преместен. Как вървят работите тук?
— Не са зле — каза другият. — Лесно може да получиш разрешение за няколко дни. Но после е мъчното. Много са тук.
Керн обмисли. Ако успее да получи разрешение за няколко дни, ще може, както бе научил от по-раншния си опит, да получи от бежанския комитет карти за храна и нощуване за цяла седмица. Ако не му дадат разрешение, излагаше се на опасност да го затворят и да го изгонят отново зад граница.
— Твой ред е — каза седналият до него. — Керн вдигна глава.
— Не искаш ли да влезеш пръв? Аз не бързам.
— И аз.
Другият стана и влезе. Керн предпочете да го изчака да излезе, преди да реши дали да влезе. Разхождаше се неспокойно по коридора. Другият излезе най-после. Керн изтича към него.
— Как мина? — попита той.
— Десет дни — каза човекът със светнало лице. — Какво щастие! Без да се помоля дори. Беше в добро настроение. Или пък защото няма голям наплив днес. Миналия път ми дадоха само пет дни.
Керн се съвзе.
— И аз ще опитам тогава.
Чиновникът нямаше остра брадичка. При все това Керн мислеше, че го е виждал и по-рано. Може би я беше избръснал междувременно. Играеше си с хубаво седефено ножче.