Обичай ближния си [bg]

След бягството си от концентрационния лагер Щайнер се бе крил една седмица в къщата на свой приятел. Стоеше заключен в таванска стая, готов да избяга през покрива при първия подозрителен шум. Щом се стъмни, приятелят му донасяше хляб, консерви и две шишета вода. Втората вечер му донесе и малко книги. Щайнер ги прочете трескаво, четеше и препрочиташе цял ден, за да не мисли. Не смееше да драсне кибрит или да запуши. Естествените си нужди облекчаваше в един съд, скрит в картонена кутия. Приятелят му я изнасяше, щом се стъмни, и я донасяше отново. Трябваше да са толкова предпазливи, че не смееха и да си прошепнат.

Слугините, които спяха наблизо, можеха да ги чуят и издадат.

— Знае ли Мария, че съм избягал? — бе попитал Щайнер още първата вечер.

— Не. Къщата е под наблюдение.

— Случило ли й се е нещо?

Приятелят му поклати отрицателно глава и си отиде.

Щайнер повтаряше всяка вечер този въпрос. На четвъртата вечер приятелят му най-после дойде с вестта, че я е видял. Тя знаеше вече къде е съпругът й. Приятелят му бе успял да й прошепне тази вест; на другия ден щеше да я види пак сред множеството на пазара. Щайнер прекара целия ден в писане на писмо, което приятелят му трябваше да й предаде тайно. Вечерта го скъса.

Може би я следяха. По същата причина помоли приятеля си да не се среща вече с нея. Той прекара още три нощи в тази стая. Най-после приятелят му дойде с пари, билет и дрехи. Щайнер се подстрига и изруси косата си с кислородна вода. После обръсна мустаците си. На сутринта напусна сградата, облечен като работник, с кутия инструменти в ръка. Смяташе да замине веднага, но не намери сили да го стори. От две години не бе виждал жена си. Отиде на пазара. След час дойде и тя. Той потрепери. Тя мина край него, без да го забележи. Той я проследи, настигна я и каза:

— Не се обръщай. Аз съм. Продължавай.

Раменете й потрепнаха, тя извърна глава и продължи пътя си. Слушаше го с всяка фибра на душата си.

— Случи ли ти се нещо? — попита гласът зад нея.

Тя поклати отрицателно глава.

— Следят ли те?

Тя кимна.

— И сега ли?

Тя се поколеба, след това поклати отрицателно глава.

— Аз ще замина незабавно. Ще се опитам да се прехвърля през границата. Не мога да ти пиша. Ще бъде много опасно за теб.

Тя кимна.

— Трябва да поискаш развод.

Жената се поспря за миг, после продължи.

— Трябва да поискаш развод. Трябва да кажеш още утре, че искаш развод заради политическите ми убеждения. Ще кажеш, че не си знаела по-рано. Разбра ли?

Жена му не мръдна глава. Вървеше право пред себе си, като вдървена.

— Трябва да ме разбереш — шепнеше Щайнер. — Това е само за твое добро. За да си в безопасност. Ще полудея, ако ти се случи нещо. Трябва да поискаш развод, за да те оставят на мира.