Обичай ближния си [bg]

Беше се стъмнило вече, когато стигнаха до митницата. Чиновникът от криминалната служба ги предаде на митничарите и си тръгна обратно в модрия полумрак.

— Много е рано още — каза един чиновник, който спираше и преглеждаше колите. — Най-удобното време е към девет и половина.

Керн и Щайнер седнаха на една пейка срещу вратата и почнаха да наблюдават пристигащите коли. След малко дойде втори митничар. Той ги отведе по една пътечка вдясно от митницата. Тръгнаха през ухаеща на росна пръст поляна, покрай няколко къщи с осветени прозорци и през малка горичка.

Митничарят най-после спря.

— Продължавате оттук. Вървете все наляво, за да се криете в храстите, докато стигнете Морава. Тя не е дълбока сега. Лесно ще я прегазите.

Двамата бежанци тръгнаха. Беше съвсем тихо. Керн се огледа след известно време. Сянката на митничаря се открояваше като черна фигура върху небето. Той ги наблюдаваше. Продължиха пътя си.

На брега на Морава се съблякоха и прибраха във вързопчета дрехите и вещите си. Водата беше мътна, тъмнокафява. Луната просветваше от време на време измежду пръснатите облаци в звездното небе.

— Аз ще вървя напред — каза Щайнер. — По-висок съм от теб.

Нагазиха в реката. Керн почувства как студената вода пълзи нагоре по тялото му, като че няма да го пусне никога. Щайнер пристъпваше бавно и предпазливо пред него. Вдигнал бе раницата и дрехите на главата си. Луната осветяваше широките му плещи. Когато стигна до средата, той спря и се огледа. Керн беше непосредствено зад него. Щайнер се усмихна и му кимна.

Покатериха се по отсрещния бряг и се изтриха набързо с носните си кърпи. После се облякоха и тръгнаха отново. След малко Щайнер спря.

— Минахме вече границата — каза той. Очите му бяха светли, почти прозрачни в процеждащата се светлина между дърветата. Той погледна Керн. — Има ли някаква разлика в тукашните дървета? Или в миризмата на вятъра? Не виждаме ли все същите звезди? Другояче ли умират хората тук?

— Не — каза Керн. — Всичко е еднакво, но аз се чувствам другояче.

Заслониха се под един стар дъб, дето нямаше да ги видят. Пред тях се спускаше тучна ливада. В далечината мигаха светлинките на словашкото село. Щайнер отвори раницата си и потърси цигари. После погледна куфара на Керн.

— Реших, че раницата е по-практична от куфар или чанта. Не прави впечатление. Хората те смятат за безобиден скитник.