Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
— Надявам се, че между нас не може да става дума за нападение; а що се отнася до защитата, смятам, че няма защо да се защищавам, тъй като с божията милост не съм извършил никакъв значителен грях, след като за последен път измолих неговата прошка. Не разбирам намеците ви за линии и ъгли, а тълкуването оставям на онези, които са били призвани и избрани за тази свята длъжност. Не претендирам да притежавам друга по-голяма дарба освен тази, че разбирам малко от славното изкуство да се моля и благодаря на бога чрез псалмопение.
— Напълно ясно е, че човекът е последовател на Аполон — извика Алиса, която се забавляваше от думите му, — и аз го взимам под свое покровителство. Хайде, Хейуърд, не се мръщете повече, а съжалете жадуващите ми уши и му позволете да пътува с нас. Освен това — прибави тя тихо и бързо, като хвърли поглед към отдалечилата се напред Кара, която бавно следваше стъпките на мълчаливия им, но мрачен водач — в случай на нужда той може да се окаже и наш приятел.
— Мислите ли, Алиса, че бих оставил тези, които обичам, да вървят по тази тайна пътечка, ако можех да допусна, че подобна нужда би се явила?
— Не, не, сега не мисля за това, но този чудноват човек ме забавлява и ако той „има музика в душата си“, нека не го отпъждаме грубо. — С камшика си тя решително посочи пътеката напред, а очите им се срещнаха и младият човек се побави, за да задържи по-дълго погледа й; после под въздействието на нейната нежност той отстъпи и като пришпори коня си, след няколко мига отново яздеше до Кора.
— Драго ми е, че ви срещнах, приятелю — продължи Алиса, като махна с ръка на чужденеца, за да я последва, и отново подкара коня си в тръс. — Пристрастни роднини почти са ме убедили, че не съм съвсем лоша в дуетите, така че бихме могли да оживим пътуването си, като се отдадем на любимото си занимание. За такава невежа като мене може да се окаже много полезно да чуе мнението и да се поучи от опита на един майстор в певческото изкуство.
— Псалмите, изпети в подходящо време, действуват освежително както на тялото, така и на духа — отвърна учителят по пеене, като прие с готовност предложението й да я последва, — и нищо не може да облекчи душата повече, отколкото такова утешително общуване. Но за съвършенството на мелодията са необходими четири гласа. Личи си, че вие имате меко и звучно сопрано. С известно усилие аз мога да достигна най-високите ноти на теноровата партия; липсват ни обаче алт н бас! Онзи кралски офицер, който се поколеба да ме приеме в компанията си, би могъл да пее бас, ако се съди по интонацията му в обикновения разговор.
— Не съдете прибързано по измамливите външни белези — каза усмихнатата девойка. — Макар че понякога майор Хейуърд може да говори ниско, вярвайте, гласът му е по-скоро мек тенор, отколкото тоя бас, който чухте.
— Опитен ли е в псалмопението? — запита простодушният й събеседник.
На Алиса и стана смешно, но подтисна смеха си и отговори:
— Доколкото съм доловила, той има повече склонност към светски песни. Животът на войника предлага твърде малко възможности за насърчаване на такива сериозни склонности.
— Гласът на човека, както и другите негови дарби, му е даден да си служи с него, а не да злоупотребява. Никой не може да каже, че въобще съм занемарявал дарованията си. Благодарен съм, че подобно на библейския Давид, юношеството ми е било изцяло посветено на музиката, но никога слог от груба песен не е осквернявал моите устни.
— С други думи, само с духовни песни ли сте се занимавали?
— Точно така. Както Давиловите псалми превъзхождат всяка поезия, така и мелодиите, съчинени за тях от богословите и мъдреците, стоят по-горе от всякаква друга музика. Където и да съм, буден или спящ, аз никога не оставам без екземпляр от това вдъхновено произведение. То е двадесет и шестото издание, отпечатано в Бостън през лято господне 1744-то и озаглавено „Псалми, химни и духовни песни на Стария и Новия завет, вярно преведени на английски за употреба, душевно възвисяване и утеха на вярващите, за частно и обществено ползуване, особено в Нова Англия“.
Докато възхваляваше рядкото произведение на старите поети, непознатият извади от джоба си книгата и като прикрепи на носа си чифт очила с железни рамки, той я отвори с грижливост и благоговение, подходящи за подобна свята цел. След това без заобикалки или извинения той доближи до устата си описания вече непознат инструмент15 и изтръгна от него висок, остър звук, последван от друг звук, с една октава по-нисък, излязъл от собственото му гърло. Той почна да пее с пълен, сладък и мелодичен глас, който сякаш беше предизвикателство срещу музиката, поезията и дори срещу несигурните движения на необученото му животно: как е мило и приятно задружно всички да живеят! В душата чувство благодатно се стича, както и елеят — светото масло ароматна — на Аарона по брадата, достигаща комай земята.
15
Става дума за инструмент, подобен на свирка, с който се дава тон нещо като устен камертон. Б.пр.