Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
Накрая той я погледна и забеляза, че долната й устна трепери.
— Какво? Да не си ми бясна, че хвърлих Ш-бомбата, мамка му?
Тя го погледна печално.
— Различен си от Джон Мюлер.
— Господи — промърмори той. — Толкова време ли ти трябваше да го разбереш?
Продължиха на юг по Ийст Тремънт и минаха покрай сградата на Петдесет и пети участък на Баркли Авеню — грозна ниска постройка с твърде малко места за паркиране за многобройните патрулни коли около нея. Термометърът пълзеше към двадесет и седем градуса и улицата бе залята от пуерториканци, които мъкнеха найлонови пазарски пликове, бутаха бебешки колички или просто се мотаеха с долепени до ушите мобилни телефони, влизаха и излизаха от бакалии, кръчми и евтини сексшопове. Жените показваха гола плът. Имаше прекалено много едри мацки по бюстиета и шорти, клатушкащи се насам-натам като охранени гъски. Наистина ли си мислят, че изглеждат апетитно? — запита се Уил. В сравнение с тях спътницата му приличаше на супермодел.
Нанси бе забила нос в картата и се мъчеше да не се издъни като навигатор.
— На третата пресечка вляво — каза тя.
Съливън Плейс се оказа доста неудобно място за убийство. Патрулни коли, необозначени автомобили и линейки се бяха наблъскали около местопрестъплението и задръстваха улицата. Уил спря до едно младо ченге, което се опитваше да играе ролята на регулировчик, и му показа значката си.
— Господи — изстена ченгето. — Не знам къде да ви сложа. Защо не заобиколите? Може би ще намерите място зад ъгъла.
— Зад ъгъла — повтори като папагал Уил.
— Да, да заобиколите. Нали се сещате, няколко десни завоя.
Уил изключи двигателя, излезе и метна ключовете на ченгето. Чакащите на опашка автомобили моментално надуха клаксони като побеснели.
— К’во правите! — изрева ченгето. — Не мога да напусна това място!
Нанси продължаваше да седи ужасена в колата.
— Хайде, да се заемаме — извика й Уил. — И запиши номера на значката на полицай Кюнео в малкото си тефтерче, в случай че реши да направи нещо неприлично на държавна собственост.
— Задник — измърмори ченгето.
На Уил страшно му се искаше да подхване кавга и това хлапе му беше добре дошло.
— Виж какво — процеди той, кипнал от ярост. — Ако харесваш мизерната си работа, не се ебавай с мен! Но ако не ти пука, давай. Хайде де! Опитай!
Двама гневни мъже с издути вени, лице в лице.
— Уил! Ще тръгваме ли? — умолително се обади Нанси. — Нямаме време.
Ченгето поклати глава, качи се във форда, подкара го към пресечката и го паркира пред една детективска кола. Все още задъханият Уил смигна на Нанси.
— Знаех си, че ще намери място за паркиране.
Беше миниатюрна жилищна сграда на три етажа от мръснобели тухли, натрупани една върху друга някъде през четиридесетте. Фоайето бе мрачно и потискащо, с шахматно наредени черни и бели плочки по пода, мръсни бежови стени и голи жълти електрически крушки. Екшънът се беше развил във и около апартамент 1А, на партера вляво. В дъното на коридора, недалеч от шахтата за боклуци, стояха членовете на семейството — различни поколения, обединени в мъката си. Жена на средна възраст тихо плачеше, мъжът й в работни ботуши се опитваше да я успокои, млада жена в напреднала бременност седеше на плочките и се възстановяваше от хипервентилация, малко момиченце в къса рокличка гледаше объркано, а двама старци в развлечени ризи клатеха глави и чешеха четините си.
Уил се провря през полуотворената врата на апартамента, следван от Нанси. Намръщи се — бяха се събрали прекалено много готвачи и разваляха манджата. На площ седемдесет и пет квадрата се бяха набутали поне дузина души и астрономически увеличаваха шансовете да замърсят местопрестъплението. С Нанси по петите направи бързо разузнаване и колкото и да беше учудващо, никой не им обърна внимание, нито понечи да попита какво правят тук. Дневната. Стари мебели и вехтории. Двайсетгодишен телевизор. Извади химикалка от джоба си и с нейна помощ отмести пердето, за да надникне през прозореца — процедура, която повтори във всяка стая. Кухнята. Чиста и спретната. Без мръсни чинии в мивката. Банята, също добре подредена, миришеше на пудра за крака. Спалнята. Твърде претъпкана с говорещи полицаи, за да може да види нещо освен дебели, мъртви, сиви и покрити с петна крака до разхвърляно легло. Едното стъпало бе наполовина пъхнато в пантоф.
— Кой е главният тук? — викна Уил.
Моментално се възцари тишина.
— Кой пита? — Оплешивяващ детектив с грамадно шкембе и тясна униформа се отдели от тълпата и застана до вратата на спалнята.