Библиотеката на мъртвите

— Значи нашият човек е имал предостатъчно време да прелети от Вегас до Ню Йорк, но би го затруднило, ако е решил да пътува с кола или влак — намеси се Уил. Прекъсването изненада Нанси, тъй като тя не беше сигурна дали изобщо я слуша. — Сдоби ли се с пътническите списъци на всички преки и с прекачване полети от Вегас до „Ла Гуардия“, „Кенеди“ и „Нюарк“ между осемнайсети и двайсет и първи?

Тя вдигна очи от бележника.

— Питах Джон дали да не го направим! Отговори, че не си струвало труда, защото някой би могъл да пусне картичките вместо самия убиец.

Уил избибипка на една твърде бавна за вкуса му кола и когато тя не отстъпи, я задмина агресивно отдясно. Не успя да скрие сарказма си.

— Изненада! Мюлер е постъпил грешно. Серийните убийци почти никога нямат съучастници. Понякога могат да убиват по двойки, подобно на вашингтонските снайперисти или стрелците от Финикс, но това е адски рядко. Осигуряване на логистична поддръжка за престъпленията? Това е първата им грижа. Тези типове са единаци.

Нанси пишеше усърдно.

— Какво правиш? — попита я той.

— Водя си бележки.

Господи, това да не е някакво училище, помисли си.

— Така и така си взела химикалката, запиши си и следното — ехидно й каза Уил. — Ако убиецът все пак е прекосил страната не със самолет, провери продадените билети за експреси по главните пътища.

Тя кимна и попита предпазливо:

— Искаш ли да продължа?

— Слушам те.

Всичко се свеждаше до това — шест жертви, четирима мъже и две жени, на възраст от осемнайсет до осемдесет и две. Три в Манхатън и по една в Бруклин, Стейтън Айлънд и Куинс. Днешната щеше да е първата в Бронкс. Във всички случаи постановката бе една и съща. Жертвата получава пощенска картичка с дата един-два дни напред, върху която е нарисуван ковчег, и в крайна сметка среща смъртта си на въпросната дата. Две наръгвания, едно прострелване, едно нагласено да изглежда като поемане на свръхдоза хероин, едно блъскане от кола, качила се на тротоара и след това избягала, и едно изхвърляне от прозорец.