Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
— ФБР — отвърна Уил. — Аз съм специален агент Пайпър.
Нанси изглеждаше засегната, че не е представена.
— Детектив Чапман, Петдесет и пети участък. — Полицаят протегна голяма топла лапа с тежестта на тухла. Миришеше на лук.
— Детектив, какво ще кажете да разчистим това място, за да можем да огледаме добре местопрестъплението?
— Моите момчета почти приключиха. После мястото е ваше.
— Да го направим още сега, става ли? Половината от хората ви не носят ръкавици. Никой не носи калцуни. Забърквате истинска каша, детектив.
— Никой нищо не пипа — започна да се оправдава Чапман. Забеляза, че Нанси си води бележки, и попита нервно: — Тя коя е, ваша секретарка ли?
— Специален агент Липински — представи се Нанси и помаха сладко с бележника си. — Бихте ли ми казали малкото си име, детектив Чапман?
Уил едва сдържа усмивката си.
Чапман нямаше намерение да се замесва в разправии с федералните. Щеше да бучи и вилнее, но това щеше да е само загуба на време и в крайна сметка щеше да се окаже губещ. А животът бе твърде кратък за подобни безсмислени битки.
— Добре, слушайте всички! — обърна се той към хората си. — Дойдоха от ФБР и искат всички да излязат, така че си събирайте нещата и ги оставете да си свършат работата.
— Кажете им да оставят пощенската картичка — обади се Уил.
Чапман бръкна в джоба на куртката си и извади бяла картичка в затворено пликче.
— У мен е.
Когато стаята се разчисти, огледаха трупа заедно с детектива. Вътре беше доста топло и във въздуха вече се долавяха първите миризми на разложението. За застреляна жертва кръвта бе изненадващо малко — няколко петна върху сплъстената сива коса, струйка по лявата буза; благодарение на артериалното налягане от ухото бе бликнало малко ручейче, което се стичаше по шията и капеше по зеления като мъх килим. Жената лежеше по гръб, на една стъпка от разхвърляното легло със завивка на цветчета, облечена в розова памучна нощница, навличана най-малко хиляда пъти. Очите й, вече изсъхнали като кокал, бяха отворени и се взираха сляпо нагоре. Уил беше виждал безброй трупове, много от които бяха тъй брутално обезобразени, че в тях нямаше почти нищо човешко. А тази възрастна дама изглеждаше доста добре — приятна пуерториканска баба, която сякаш можеше да бъде съживена, стига да я разтърсиш по-здраво по рамото. Погледна към Нанси да прецени как реагира в присъствието на мъртвец.
Тя си водеше записки.
— Както виждам аз нещата… — започна Чапман.
Уил вдигна ръка и детективът млъкна насред изречението си.
— Специален агент Липински, защо не ни кажеш какво се е случило тук?
Лицето на младата жена пламна и бузите й сякаш станаха още по-пълни. Руменината плъзна по шията и изчезна под деколтето на бялата й блуза. Нанси преглътна и облиза устни с върха на езика си. Започна бавно, но ускори темпото, докато подреждаше мислите си.
— Ами, убиецът вероятно е идвал тук и преди — не задължително в самия апартамент, достатъчно е било само да обиколи сградата. Решетката на единия от прозорците в кухнята е откачена. Трябваше да го огледам по-добре, но се обзалагам, че черчевето е изгнило. Но дори и да се е крил в алеята, убиецът не би рискувал да извърши всичко за една нощ, особено ако е искал да нанесе удара си на датата от пощенската картичка. Върнал се е снощи и е продължил с измъкването на решетката. После е срязал прозореца с елмаз и е дръпнал резето. Оставил е малко пръст от алеята по пода в кухнята и хола, а също така тук и там.
Посочи двете петна по килима. Чапман беше стъпил на едното. Детективът се дръпна назад, сякаш беше радиоактивно.
— Жертвата явно е чула нещо, защото се е надигнала и се е опитала да обуе пантофите си. Но преди да успее да го направи, убиецът е влязъл в стаята й и я е застрелял от упор в лявото ухо. Оръжието е с малък калибър, вероятно двайсет и втори. Куршумът е все още в черепа й, няма изходна рана. Не мисля, че е имало сексуално посегателство, но все пак трябва да проверим. Освен това трябва да разберем дали няма нещо откраднато. Стаята няма вид на разграбена, но не виждам чантата й. Убиецът вероятно е излязъл оттам, откъдето е влязъл. — Замълча за момент и сбърчи чело. — Това е. Мисля, че е станало така.
Уил се намръщи, остави я да се поизпоти малко, след което рече:
— Да, и аз мисля същото. — Нанси заби поглед в обувките си. Приличаше на първокласничка, отговорила правилно на учителката. — Детектив, съгласен ли сте с партньора ми?
Чапман сви рамене.
— Нищо чудно да е станало точно така. Да, сигурен съм, че пистолетът е бил двайсет и втори калибър.
Този си няма абсолютно никаква представа, помисли си Уил.