Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
— Разбира се, Уил! — енергично отвърна тя, явно изгаряща от желание да погълне поредния урок.
— Правилата са: никакво учене и никакви прегръдки. Ще се видим по-късно, Нанси — безизразно завърши той.
Докато тя стоеше и явно се чудеше дали да отговори, или да си тръгне, се чуха приближаващи стъпки — сякаш жена се мъчеше да тича на високи токчета.
— Тревога, Сю — мелодраматично се обади Уил. — Май има нещо за нас.
В техния бранш информацията даваше на притежателя й временна власт, а Сю Санчес винаги изгаряше от желание да научи нещо преди всички останали.
— Добре, че ви заварвам и двамата — поде тя и набута Нанси в кабинката. — Стана още едно! Седмо по ред, в Бронкс. — Беше развълнувана почти като влюбено момиче. — Заминавайте там, преди онези от Петдесет и пети участък да са оплескали нещата.
Изкараният от търпение Уил разпери ръце.
— Господи, Сюзан, та аз още не знам нищичко за предишните шест!
Нанси побърза да се намеси.
— Хей, просто си представи, че това е първото! Нищо работа! Пък и по пътя ще те въведа в останалите.
— Нали ти казах, Уил — усмихна се жестоко Сю. — Като оръдие е.
Уил взе един стандартен за отдела черен форд „Експлорър“, излезе от подземния гараж на Либърти Плаза 26 и пое по еднопосочните улици, докато не излезе на север, по бързото платно на магистрала „Рузвелт“. Колата беше в ред и се движеше гладко, трафикът не беше претоварен и обикновено му харесваше да се измъкне от офиса. Ако беше сам, сигурно щеше да кривне някъде и да се позабавлява, но случаят не беше такъв. Нанси Липински седеше до него с бележник в ръка и му изнасяше лекции, докато минаваха под линията за Рузвелт Айлънд, а вагоните на трамвая бавно се плъзгаха над накъдрените черни води на Ийст Ривър.
Беше възбудена като сексуален маниак на порно купон. Това бе първият й случай на серийни убийства, черешката на всички убийства и решителният момент в напълващата й кариера. Влачеше делото, защото беше любимка на Сю и бе работила и преди с Мюлер. Двамата се спогаждаха много добре и Нанси винаги беше готова да подкрепи крехкото му его. „Джон, толкова си умен! Джон, на това му се казва фотографска памет! Джон, иска ми се да можех да проведа разпит като теб.“
Уил полагаше усилия да я слуша. Беше сравнително безболезнено да погълне наведнъж събраните за три седмици данни, но мислите му се отклоняваха и главата му все още страдаше от снощния копнеж по „Джони Уокър“. Все пак успя да влезе бързо в течение. През последните две десетилетия беше ръководил осем големи случая и бе участвал в разкриването на безброй други.
Първият бе в Индианаполис, по време на първото му разпределение, когато беше горе-долу на годините на Нанси. Убиецът бе извратен психар, който обичаше да гаси цигари в клепачите на жертвите си, докато един изхвърлен фас не реши случая. Когато втората му жена Иви започна работа в института за следдипломна квалификация в Дюк, той си издейства преместване в Рейлиг. Не след дълго друга откачалка с бръснач започна да избива жени във и около Ашвил. Девет мъчителни месеца и пет разфасовани жертви по-късно този също падна в ръцете му. Изведнъж Уил стана известен; беше де факто специалист. Последва втори развод и той беше запратен в отдела за тежки престъпления, в групата на Хал Шеридън — човекът, който беше обучил цяло поколение агенти как да изготвят профили на серийни убийци.
Шеридън беше студенокръвен като риба, напълно лишен от емоции и толкова отдаден на работата си, та в отдела се шегуваха, че ако във Вирджиния започнат серийни убийства, Хал ще бъде сред главните заподозрени. Възлагаше националните случаи внимателно, като гледаше да има сходство между начините на мислене на престъпниците и на агентите. На Уил даваше изключително брутални и изпълнени с насилие случаи, в които убийците изливаха беса си върху жени. Помисли си само.
Рецитациите на Нанси започнаха да разпръскват мъглата. Трябваше да признае, че фактите се оказаха адски интересни. От медиите имаше най-обща представа за какво става дума. Че кой не знаеше? Това беше новината. Както и можеше да се очаква, именно пресата измисли прякора — Убиецът на Апокалипсиса. Лаврите отнесе „Пост“. Смъртният му враг „Дейли Нюз“ оказа съпротива за няколко дни с контрапредложението ПОЩЕНСКИ КАРТИЧКИ ОТ АДА, но скоро капитулира и започна да тръби АПОКАЛИПСИС на първите си страници.
Според Нанси върху картичките не бяха намерени сходни отпечатъци; подателят явно беше използвал гладки ръкавици, може би латексови. Върху две от картичките имаше няколко отпечатъка, които не принадлежаха на жертвите, и в момента агентите на ФБР се занимаваха с пощенските служители между Лас Вегас и Ню Йорк. Самите картички бяха най-обикновени — съвсем бели, с размери осем на дванайсет сантиметра, каквито можеха да се купят от всяка будка. Върху тях беше печатано с мастиленоструен фотопринтер на „Хюлет Пакард“, а такива имаше с десетки хиляди; картичката трябваше да се подаде два пъти на принтера, за да се печата и върху двете страни. Шрифтът беше стандартен за всеки компютър с „Майкрософт Уърд“. Очертанията на ковчега вероятно бяха дело на една и съща ръка, използвала черен тънкописец „Пентел“, каквито имаше със стотици милиони. Гърбовете на картичките бяха самозалепващи се, пробите за ДНК не бяха дали резултат. И шестте били изпратени на 18 май и обработени в централния пощенски клон на Лас Вегас.