Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
— Точно така смятаме и ние.
— Кой е в течение? До каква степен може да се контролира информацията?
— Кръгът е малък. Като изключим премиера, аз съм единственият от министрите. Само трима-четирима офицери знаят достатъчно, за да съберат две и две. Разбира се, да не забравяме професор Атууд и екипа му.
Чърчил изсумтя.
— Това е проблем. Прави бяхте да ги изолирате.
— И накрая — продължи Бевин, — американците. Предвид специалните ни отношения, сметнахме за уместно да информираме президента Труман, но бяхме уверени, че съвсем малко от техните са в течение.
— Това ли е причината да се обърнете към мен? Заради янките?
Най-накрая на Бевин му стана достатъчно топло, за да свали палтото си.
— Ще бъда напълно откровен с вас. Премиерът иска вие да се заемете с Труман. Отношенията им не са от най-добрите. Правителството иска да възложи тази задача на вас. Не желаем да се въвличаме дългосрочно. Американците предложиха да вземат всички материали и след доста обсъждания сме на мнение, че е по-добре да се съгласим. Не са ни необходими. Явно американците имат какви ли не идеи, но не искаме да знаем за тях. Трябва да работим здраво за възстановяването на страната и не можем да си позволим нито разсейването, нито отговорността, ако се разчуе, нито пък разходите. Трябва да вземем решение и относно Атууд и останалите. Молим ви да се заемете с този въпрос не като лидер на опозицията, не като политическа фигура, а заради личните ви способности на морален лидер.
Чърчил кимаше.
— Умно. Много умно. Сигурно е ваша идея. Аз бих постъпил по същия начин. Вижте, приятелю, можете ли да ми гарантирате, че това няма да бъде използвано срещу мен в бъдеще? Смятам да ви бия на следващите избори и не ми се иска да ме торпилирате по такъв начин.
— Имате уверенията ми — отвърна Бевин. — Този въпрос е по-важен от политиката.
Чърчил стана и плесна с ръце.
— Тогава съм съгласен. Ще се обадя утре сутринта на Хари, ако успеете да го уредите. После ще се заема с Атууд.
Бевин прочисти пресъхналото си гърло.
— Надявам се, че ще се заемете по-скоро с професор Атууд. Той е надолу по коридора.
— Значи е тук! И искате да го направя още сега? — невярващо попита Чърчил.
Бевин кимна и стана малко припряно, сякаш се канеше да побегне.
— Ще ви оставя да го направите и лично ще докладвам на премиера. — Спря за момент, за да придаде по-голяма тежест на думите си. — Генерал-майор Стюарт ще бъде ваш адютант. Ще ви помага, докато проблемът бъде решен и всички материали — изнесени от британска територия. Това приемливо ли е?
— Да, разбира се. Ще се погрижа за всичко.
— Благодаря. Правителството ви е задължено.
— Да, да, всички ще ми благодарят с изключение на жена ми, която ще ме убие, че съм пропуснал вечерята — умислено рече Чърчил. — Доведете Атууд.
— Искате да го видите ли? Не мислех, че е абсолютно задължително.
— Не става въпрос какво искам или не искам. Май нямам друг избор.
Джефри Атууд седеше пред най-прочутия човек на света с ужасно объркана физиономия. Беше добре сложен и жилав от годините работа на открито, но цветът на кожата му бе жълтеникав като на болен. Макар да бе само на петдесет и две, последните събития сякаш го бяха състарили с цяло десетилетие. Чърчил забеляза лекото треперене на ръката му, когато мъжът поднесе чашата чай с мляко към устните си.
— Задържан съм против волята ми вече почти две седмици — каза Атууд. — Съпругата ми е в пълно неведение. Петима от колегите ми също бяха задържани, сред тях има една жена. Моите уважения, господин премиер, но това е скандално. Един от членовете на екипа ми, Реджиналд Сандърс, почина. Всички сме травмирани от тези събития.
— Да, наистина е скандално — съгласи се Чърчил. — И травмиращо. Съобщиха ми за Сандърс. Все пак несъмнено ще се съгласите, професоре, че всичко това е крайно необичайно.
— Е, да, но…
— Какво правехте по време на войната?
— Опитът ми беше използван пълноценно, господин премиер. Бях зачислен в полка, натоварен със запазването и каталогизирането на антиките и произведенията на изкуството, заграбени от нацистите от музеите на континента.
— Аха — кимна Чърчил. — Добре, добре. А след демобилизацията сте продължили научните си занимания.
— Да. Аз съм Бътъруърдов професор по археология и старини в Кеймбридж.
— И разкопките ви на остров Уайт са били първите след войната, така ли?
— Да, правих сондажи на обекта и преди войната, но в момента разкопките са в друг сектор.
— Разбирам.
Чърчил посегна към кутията с пури.
— Искате ли? — предложи той. — Не? Надявам се, нямате нищо против. — Драсна клечка кибрит и запафка яростно, докато стаята не се изпълни с дим. — Знаете къде се намираме, нали, професоре?