Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— И така. Хатауей — заговори Стан с неочаквано приветлив тон, като се върна отпред заедно с мен. — Сподели с нас нещо относно техниките ти за самозащита.
— Моите… техники?
— Разбира се. Защото очевидно трябва да си разполагала с нещо като план за действие, неизвестен нам, когато си отвела една непълнолетна моройска принцеса извън Академията и си я изложила на непрестанните заплахи на стригоите.
Ето че отново се започваше лекция като онази на Кирова, само че пред много по-голяма публика.
— Нито веднъж не попаднахме на стригой — отвърнах сковано.
— Очевидно — констатира той и се подсмихна. — Разбрах го, като видях, че още си жива.
Идеше ми да му кресна с цяло гърло, че бих могла да победя всекиго от стригоите, но след като ме натупаха толкова яко при упражненията предишния час, вече смятах, че не бих оцеляла след атака на Мейсън, да не говорим за някой стригой. И тъй като нищо не му отговорих, Стан продължи най-самодоволно да крачи напред-назад пред класа.
— И какво направи? Как така можеше да си тъй сигурна, че принцесата ще оцелее? Може би избягвахте да излизате нощем?
— Понякога. — Това беше вярно… особено когато избягахме за пръв път. През следващите месеци си поотдъхнахме, защото никакви атаки не последваха.
— Понякога — повтори той, извисявайки тон, на чийто фон отговорът ми прозвуча невероятно глупаво. — Е, добре, тогава, предполагам, че си спяла през деня и си дежурила през нощта.
— Ами… не.
— Не? Но това е едно от първите задължения, за които се споменава в главата за индивидуалната защита. О, почакай, ти навярно нямаш представа за това, понеже не беше тук, когато изучавахме това.
Преглътнах напиращите на езика ми ругатни.
— Оглеждах внимателно всичко наоколо, когато излизахме навън — не се предавах аз. Трябваше да се защитя по някакъв начин.
— О, така ли? Е, това все пак е нещо. А използва ли стратегията на Карнеги за следене по квадранти? Или пък техниката за ротационно наблюдение?
Този път вече нищо не казах.
— Аха. Предполагам, че си прибягнала до метода на Хатауей за озъртане наоколо когато и където ти скимне.
— Не! — изкрещях гневно. — Не е вярно. Бях изключително внимателна. И тя още е жива, нали?
Той се върна при мен и се взря отблизо в лицето ми.
— Защото си имала късмет.
— Навън стригоите не надничат иззад всеки ъгъл — троснах се аз. — Не е както ни учите тук. По-безопасно е, отколкото твърдите всички вие в Академията.
— Безопасно? По-безопасно, така ли? Та ние сме във война със стригоите! — кресна той. Беше толкова близо до мен, че усетих мирис на кафе в дъха му. — Някой от тях можеше да връхлети право върху теб и да захапе хубавото ти вратле преди още да успееш да го зърнеш… при това без да полага кой знае какви усилия. Може да си по-бърза и по-силна от мороите или хората, но си нищо, нищо в сравнение с един стригой. Те са смъртно опасни, те са могъщи. А ти знаеш ли какво може да ги направи още по-могъщи?
Нямаше да позволя на този проклетник да ме разплаче. Отклоних поглед от него и се опитах да го фокусирам върху нещо друго. Накрая погледът ми попадна върху Дмитрий и останалите пазители. Те наблюдаваха моето унижение с каменни лица.
— Кръвта на мороите — прошепнах.
— Какво рече? — попита ме Стан, нарочно извисил тон. — Не можах да го чуя.
Извърнах се с лице към него.
— Кръвта на мороите! От кръвта на мороите силите им укрепват.
Той кимна със задоволство и отстъпи няколко крачки назад.
— Да. Така е. Това ги прави по-силни и по-трудни за унищожаване. Могат да убият и да изпият кръвта на всеки човек или дампир, но повече от всичко жадуват за кръвта на мороите. Търсят я упорито. Те са станали слуги на мрака, само и само да се сдобият с безсмъртие. Готови са на всичко, за да го запазят. Отчаяни стригои са нападали морои дори насред обществени места. Групи от стригои са нахълтвали в академии като тази. Има стригои, които живеят по хиляди години и се хранят с поколения от морои. Почти невъзможно е да бъдат убити. Ето защо броят на мороите непрестанно намалява. Те не са достатъчно силни — дори и когато са заобиколени с пазители, — за да се съпротивляват. Някои морои дори не виждат смисъл да се опитват да избягат и вместо това избират да се превърнат в стригои. А като изчезнат мороите…
— … ще изчезнат и дампирите — довърших вместо него.
— Да — рече той и облиза устните си. — Явно в крайна сметка все пак си научила нещо. А сега ще видим дали ще успееш да научиш достатъчно, за да преминеш този клас и да придобиеш квалификацията, необходима за твоите практически занимания през следващия семестър.