Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Да — рече той накрая. — Мога да обучавам Роуз. Ще й давам допълнителни уроци, освен обичайните, които й се полагат.
— А сега какво? — тросна се Кирова. — Ще й се размине наказанието?
— Ще намерим друг начин, за да я накажем — отвърна Дмитрий. — Броят на пазителите дотолкова намаля, че не можем да си позволим риска да изгубим още един. Особено ако е момиче.
Изтръпнах заради недоизреченото от него, което ми напомни за моето подмятане преди малко за «кървавите курви». Вече много малко момичета сред дампирите ставаха пазители.
— Склонен съм да се съглася с пазител Беликов — заговори внезапно Виктор от своя ъгъл. — Ще бъде жалко да отпратим Роуз, да похабим такъв талант.
Госпожа Кирова се загледа през прозореца. Навън беше съвсем притъмняло. В нормалното разписание на Академията сутрин и следобед бяха относителни понятия. Освен това стъклата бяха затъмнени, за да се възпира притокът на слънчева светлина.
Когато се обърна към нас. Лиса я погледна право в очите.
— Моля ви, госпожо Кирова. Нека Роуз да остане.
О, Лис, помислих си аз. Внимавай. Опасно бе да се използва внушението срещу някой морои, особено в присъствието на свидетели. Обаче Лиса използваше съвсем неуловимо това оръжие, а в този миг двете се нуждаехме от цялата помощ на света. За щастие май никой не осъзна какво всъщност се случваше.
Не знаех дали внушението й бе въздействало, но накрая Кирова въздъхна примирено.
— Ако госпожица Хатауей трябва да продължи да се обучава тук, ето как ще стане това. — Обърна се към мен. — Твоето приемане в академията «Свети Владимир» ще бъде само пробно. Ако нарушиш правилата, ще бъдеш изключена. Ще присъстваш във всички учебни часове и ще преминеш през етапите за обучение на начинаещите пазители от твоята възраст. Ще тренираш и с пазителя Беликов във всеки свободен момент — преди и след часовете. Освен това ти се забранява да участваш в каквито и да е обществени дейности, с изключение на храненето, и няма да напускаш спалното си помещение. Ако не спазваш което и да е от тези ограничения, ще бъдеш… отпратена.
Изсмях се грубо.
— Забранено ми е да участвам във всякакви обществени дейности? Да не би да се опитвате да ни разделите? — Кимнах към Лиса. — Опасявате се, че отново можем да побегнем?
— Просто взимам предпазни мерки. Сигурна съм, че си спомняш как досега нито веднъж не си била подобаващо наказана за рушене на училищната собственост. Така че ще имаш още много да наваксваш. — Тънките й устни се свиха, образувайки права линия. — Предлага ти се много щедро споразумение. Предполагам, че ще се постараеш поведението ти да не го застраши.
Тъкмо понечих да възразя, че споразумението никак не е толкова щедро, когато улових погледа на Дмитрий. Може би се опитваше да ми подскаже, че вярва в мен. Или просто искаше да ми внуши, че ще бъда пълна идиотка, ако продължа схватката с Кирова. Така и не разбрах кое от двете.
За втори път при тази среща отбягнах погледа му, като сведох очи към пода. Усещах присъствието на Лиса до мен и изгарящата й подкрепа, нахлуваща в мен чрез нашата връзка.
След продължителна пауза въздъхнах и отново насочих очи към директорката.
— Добре. Приемам.
Глава 3
Да ни изпрати направо в класната стая след срещата, бе крайно жестоко, но Кирова направи точно това. Отведоха Лиса. Докато гледах как тя се отдалечава, ме утешаваше единствено мисълта, че връзката помежду ни ще ми позволи да усещам нейните емоции и нужди.
Първо ме изпратиха при един от старшите съветници. Беше доста възрастен морой, когото помнех още отпреди да избягаме от Академията. Честно казано, не вярвах, че пак ще го заваря. Толкова беше стар, че вече би трябвало да се е пенсионирал. Или да е умрял.
Посещението при него ми отне само пет минути. Той не каза нищо за моето завръщане, а само ми зададе няколко въпроса за обучението ми в Портланд и Чикаго. Сравни данните със записаното в старото ми досие и на бърза ръка ми надраска нова учебна програма. Взех я, без да продумам и се насочих към първия ми учебен час.
1 час Бойна техника за пазители — за напреднали 2 час Теория на телоохранителството и личната защита, 3-та част 3 час Тренировки за поддържане на теглото и формата 4 час Висши езикови умения (за началните класове) Обяд 5 час Поведение и физиология на животните 6 час Алгебра 7 час Култура на мороите. 4-та част 8 час Славянско изкуство