Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
След един час той вече знаеше отговора.
— Не си тренирала, нали?
— Ох — изпъшках аз, за миг неспособна да водя нормален разговор.
Той протегна ръка и ми помогна да стана от матрака, върху който току-що ме бе тръшнал — може би за петдесети път през последните шестдесетина минути.
— Мразя те, Мейс! — троснах му се, като разтрих натъртеното място на бедрото ми, което утре, за проклетия, щеше да посинее.
— Повече щеше да ме мразиш, ако си бях премълчал.
— Да, вярно е — съгласих се, олюлявайки се, докато останалите прибираха гимнастическото оборудване.
— Всъщност не се справи чак толкова зле.
— Какво? Че аз направо ти поднесох задника си на тепсия.
— Е, вярно е. Все пак са минали две години. Но, ей, нали още можеш да ходиш. И това е нещо. — Захили се закачливо.
— Казах ли ти вече, че те мразя от сърце?
Той грейна в още една усмивка, която обаче помръкна бързо и лицето му придоби сериозно изражение.
— Не го възприемай с лошо… искам да кажа… ти наистина си упорита и те бива в схватките, но няма начин да се справиш с изпитите през пролетта…
— Те ме накараха да взимам допълнителни часове по практика — обясних му аз. Не че това имаше кой знае какво значение. Възнамерявах да се измъкна оттук заедно с Лиса, преди тези упражнения наистина да започнат да ми създават проблеми. — Ще се справя.
— Допълнителни часове с кого?
— С онзи високия там. С Дмитрий.
Мейсън се втренчи удивено в мен.
— Ще имаш занимания след часовете с Беликов?
— Да. И какво толкова те шашка?
— Ами че той е бог.
— Не преувеличаваш ли малко? — попитах скептично.
— Не, говоря съвсем сериозно. Искам да кажа, че той обикновено е мълчалив и необщителен, но когато се впусне в схватка… о, думи нямам. Ако си мислиш, че сега те боли, когато той свърши с теб, ще бъдеш труп.
Велико. Поредната радост, която ще ми подобри настроението за деня.
Сръгах го с лакът в ребрата и отидохме в класната стая за втория час. Материалът обхващаше основните изисквания към всеки бодигард, та присъстваха и учениците от горните паралелки. Всъщност това бе трета серия от лекциите, които започваха в началото на учебната година. Това означаваше, че и по тази учебна дисциплина бях изостанала, но се надявах, че опитът ми от защитаването на Лиса в реалния свят ми бе помогнал да натрупам малко умения в тази област.
Наш инструктор беше Стан Алто, когото зад гърба му наричахме просто Стан, а формално се обръщахме към него с «пазител Алто». Малко по-възрастен от Дмитрий, но висок почти колкото него. Само дето вечно изглеждаше вкиснат. Днес се спече още повече, когато влезе в класната стая и ме видя да седя там. Очите му се разшириха от изненада, докато прекосяваше помещението, за да стигне до моя чин.
— Какво е това? Никой не ми съобщи, че днес ще имаме гостуваща звезда. Роуз Хатауей. Каква чест! Колко щедро от твоя страна да заделиш време от претоварения си делови график и да споделиш знанията си с нас.
Усетих как страните ми пламват, но с огромно усилие и самоконтрол успях да се спра в последния миг и да не го пратя на майната му. Обаче бях съвсем сигурна, че бе прочел мисленото ми послание по изражението на лицето ми, защото устните му се извиха в подигравателна усмивка. Махна ми с ръка като знак да се изправя.
— Е, хайде, хайде, ела. Не стой там! Излез тук отпред, за да ми помагаш за лекцията пред класа.
Свих се на мястото си.
— Нали нямате предвид всъщност да…
Заядливата му усмивка мигом се стопи.
— Имах предвид точно това, което казах, Хатауей. Стани и излез пред класа.
Гъста лепкава тишина обгърна класната стая. Стан беше прочут като всяващ страх инструктор и повечето от съучениците ми не посмяха да се разсмеят на моето изпадане в немилост. Аз обаче нямах никакво намерение да се пречупвам.
Отидох отпред и се обърнах с лице към класа. Изгледах ги дръзко, преди да отметна косата си зад раменете, с което си спечелих няколко съчувствени усмивки от приятелите ми. После забелязах, че съм се озовала пред по-многобройна аудитория, отколкото бях очаквала. Неколцина пазители — включително и Дмитрий — още се навъртаха в дъното на помещението. Извън Академията всеки пазител обикновено фокусираше вниманието си върху опазването на поверената му една-единствена личност. Но тук пазителите трябваше да охраняват много повече хора, а освен това и да обучават начинаещите. Затова вместо да следват някоя личност навсякъде като сенки, те дежуреха на смени, като охраняваха цялото училище и следяха за реда в класовете.