Наследството на Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-14727-0
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Наследството на Болейн». Краткое содержание книги:
Джейн Болейн — измъчена, остаряла и озлобена, станала причина за гибелта на собствения си съпруг и на снаха си Ана Болейн, е готова на всичко, за да оцелее и запази мястото си в кралския двор.
Ана от Клев — четвъртата поред съпруга на крал Хенри Осми, посреща с простодушен възторг неговия избор и пристига в Англия с наивната надежда да бъде добра съпруга и кралица.
Катрин Хауърд, още почти дете, суетна и лекомислена, привлича вниманието на застарелия монарх и върви заслепена от дворцовия блясък към своята гибел.
Трите жени разказват страшната история на едно царуване, започнало в радост и блясък и завършило с ужас, разрушение и терор. Блестящите придворни участват в пищни празненства, съзнавайки, че вървят по ръба на пропаст. Всичко в Англия зависи от волята на един обезумял от самолюбие и опиянен от абсолютната си власт монарх, чийто път е осеян с невинни жертви. Оцелелите от рода Болейн отново участват в жестоката битка за власт и надмощие, която се води в сянката на ешафода.
— Милейди…
— Целуни пръчката — казва тя, преди да успея да възразя.
Докосвам с устни пръчката, когато тя ми я протяга. Зад вратата на личния й кабинет го чувам да въздиша едва доловимо.
— Хвани се за седалката на стола — заповядва тя.
Навеждам се и хващам здраво двата края на стола.
Деликатно, като дама, която вдига паднала кърпичка, тя подхваща крайчеца на пелерината ми и го повдига над хълбоците ми, а след това повдига нощната ми риза. Задникът ми е гол: ако брат ми реши да погледне през полуотворената врата, може да ме види, изложена на показ като момиче в някой вертеп. Пръчката изсвистява във въздуха, а после идва внезапното болезнено шибване по бедрата ми. Изпищявам, а после прехапвам устна. Отчаяно искам да разбера колко удара ще трябва да изтърпя. Стисвам зъби и чакам следващия. Пръчката изсъсква във въздуха, а после идва режещата болка като рана от сабя, нанесена в безчестен дуел. Два. Звукът на следващия идва твърде бързо, за да мога да се подготвя, и аз отново изпищявам, сълзите внезапно избиват в очите ми, горещи и бързи като кръв.
— Изправи се, Ана — казва тя хладно и смъква надолу ризата и пелерината ми.
Сълзите се леят като порой по лицето ми, чувам се как хълцам като дете.
— Иди в стаята си и чети Библията — казва тя. — Помисли си най-вече за кралското си призвание. Ти трябва да си като жената на Цезар, Ана. Жената на Цезар1.
Трябва да й направя реверанс. Мъчителното движение предизвиква нова вълна на болка и аз изхленчвам като бито кученце. Отивам до вратата и я отварям. Вятърът избива дръжката на вратата от ръката ми и, блъсната от силния порив, вътрешната врата към личния й кабинет неочаквано се разтваря широко. В сянката стои брат ми, лицето му е така изопнато и напрегнато, сякаш той е бил подложен на ударите на брезовата пръчка, устните му са здраво стиснати, сякаш за да се сдържи да не извика. За един ужасен миг очите ни се срещат и когато ме поглежда, на лицето му е изписана отчаяна нужда. Свеждам очи. Извръщам се от него, сякаш не съм го видяла, сякаш съм сляпа за него. Каквото и да иска от мен, знам, че не искам да го чуя. Излизам тромаво от стаята, ризата ми залепва към кръвта по задната част на бедрата ми. Отчаяно искам да се махна от тях двамата.
Катрин, Норфолк Хаус, Ламбет, ноември 1539
— Ще те наричам своя съпруга.
— А аз ще те наричам свой съпруг.
Толкова е тъмно, че не мога да го видя как се усмихва, но усещам извитите му устни, когато ме целува отново.
— Ще ти купя пръстен и можеш да го носиш на верижка на шията си и да го държиш скрит.
— Аз ще ти дам кадифена шапчица, избродирана с перли.
Той се засмива.
— За Бога, пазете тишина и ни оставете да поспим! — казва някой ядосано от друг край на спалното помещение. Вероятно е Джоан Булмър, на която липсват същите тези целувки, които сега обсипват моите устни, клепачите ми, ушите, шията, гърдите ми, всяка частица от тялото ми. Ще й липсва любовникът, който някога беше неин, а сега е мой.
— Да отида ли да я целуна за лека нощ? — прошепва той.
— Шшшшт — сгълчавам го аз и възпирам отговора му със собствените си устни.
Намираме се в сънливия унес, обхванал ни, след като сме се любили, чаршафите са усукани около нас, дрехите и бельото са се оплели в едно, цяла съм покрита с мириса на косата, на тялото му, на потта му. Франсис Деръм е мой, както се зарекох, че ще бъде.
— Знаеш, че ако се вречем в брак пред Бога и аз ти дам пръстен, това е също толкова истинска женитба, както ако се венчаем в църква, нали? — пита сериозно той.
Заспивам. Ръката му милва корема ми. Усещам как се размърдвам и въздишам, и разтварям крака, за да подканя отново топлото му докосване.
— Да — казвам, като имам предвид, че приемам докосването му.
Той винаги е толкова искрен, че сега ме разбира погрешно.
— Тогава ще го направим ли? Ще се оженим ли тайно и ще бъдем ли заедно: а след като натрупам богатство, можем да кажем на всички и да живеем заедно като съпруг и съпруга?
— Да, да. — Започвам да стена леко от удоволствие: не мисля за нищо друго, освен за движението на умелите му пръсти. — О, да.
На сутринта той трябва да си грабне набързо дрехите и да бяга, преди прислужницата на почитаемата ми баба да пристигне шумно и тържествено да отключи вратата на спалнята ни. Той се измъква светкавично само минути преди да чуем тежките й стъпки по стълбите: но Едуард Уолдгрейв тръгва твърде късно и трябва да се свие под леглото на Мери и да се надява, че провесилите се чаршафи ще го скрият.
1
Жената на Цезар: израз, превърнал се в нарицателно за човек, който при всички обстоятелства е длъжен да има безупречна репутация и да не позволява да се превърне в обект на подозрение. — Б.пр.