Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Ей, чакай малко! — И тръгна насреща ми с небрежна походка. А пък аз сякаш бях откачила.
— Гадняр! — разкрещях се. — Гадняр.
И хукнах към къщи, размазвах сълзите по бузите си, тресях се и се мразех. Повече не можех да мисля за нищо друго, освен за пари. А пари нямаше.
Пръв не издържа Валера. Ходеше измъчен, нервен, ядосан, а сетне отведнъж се промени, стана мил и взе да ми вика Ладенце, та Ладенце. А аз се мъчех да отгатна какво се е случило, докато Таня не ми отвори очите.
— Хванал си е любовница, търговка. По-стара е от него със сто години. Кара колата й с пълномощно, а тя го посреща след представленията и го води на ресторант. Добре се е уредил човекът.
Отидох да видя търговката. Появи се една жена на около четиридесет и пет години, дебела, грозна, с подпухнало лице и торбички под очите, която явно дори на младини не беше блестяла с красота, а пък сега природата изобщо не й бе оставила нищо от благините си. Но палтото й беше висша класа, ботушите й — също, и тя тропкаше с въпросните ботуши към собственото си „Жигули“. Отново се разревах, дори не от обида, а от съжаление към Валера, питайки се какво ли му е да спи с такава жаба. Пари… Ах, как ми се искаше да имам пари! Чудех се как да ги спечеля, премислях нещата и така, и иначе, но нищо не излизаше. Не поглеждах към чужди мъже, защото бях възпитана другояче, омъжих се девствена и се срамувах да изневерявам на Валера, макар той да си го заслужаваше. После чествахме рождения ми ден, профуквайки цялата ми заплата, а на другия ден дойде Таня.
— Къде е мъжът ти?
— В театъра. Днес има премиера.
— А ти защо не си там?
— Нямам какво да облека. Имам само една прилична рокля, но от три години ходя все с нея. Хората мислят, че това е униформата ми и ме вземат за продавачка на билети.
— Тъй — каза Таня. — Стига вече си гледала само в красивата мутра на мъжа си. Край на тази работа. Време е да печелиш пари.
— Няма да стана проститутка. Гнуслива съм.
— Не ставай проститутка. Ще станеш държанка.
— Какви ги дрънкаш?
Таня запали цигара и много сериозно каза:
— Лада, познавам един мъж… Такива пари никога дори не сме и сънували. Аз дълго няма да се задържа при него, характерът ми не е такъв, не мога да въртя мъжете, а ти си желязна жена и ще го отръскаш до шушка. А пък аз ще ти помогна. Какво ще кажеш?
Вторачихме се една в друга и аз казах:
— И как ще ме тикнеш в ръцете му, глупачко? Ще идеш и ще му кажеш: „Ето ти моята приятелка, чукай я за пари“, така ли?
— Ще постъпим по-умно. Вече имам план.
— Какъв план имаш, Таня?
— Хубав план. Ще дойдеш при мен в неделя да се запознаете.
Когато в неделя видях Аркаша, направо ми се повдигна — той беше с около тридесетина години по-стар от мен, стигаше едва до ухото ми, макар че аз не бях кой знае колко висока, беше плешив, а физиономията му бе от глупава по-глупава. Аз се усмихвах, държах се скромно и проявявах интерес към Аркаша. А в кухнята прошепнах на Таня:
— Мислиш ли, че той има пари? На вид е пълен скапаняк.
— Има. Да не смяташ, че ще изпързалям собствената си приятелка?
Тримата си прекарахме много приятно и Аркаша ме хареса. После разпитал Таня за мен, а тя се направила на тъпа и с готовност му отговорила на всички въпроси. Ние не бързахме, аз не се натрапвах на Аркаша. С него се видяхме само два пъти, но той поддържаше интереса си към мен благодарение на старанията на Таня. Избрахме един ден, — когато Аркаша трябваше да отиде при нея, аз се появих един час по-рано, а Таня ми каза:
— Лада, мъжът ти е актьор и за пет години би трябвало да си научила нещо от него. Ще ревеш така, че и дърво да разчувстваш.
И аз се разревах. На външната врата се позвъни и Таня отиде да отвори, като остави вратата към стаята широко отворена. Аркаша стоеше на прага с букет в ръка, а Таня му каза:
— Извини ме, моля те, но днес не ми е до гости.
Аркаша видя как бюстът ми се тресе от горчивите ридания и се вмъкна в апартамента.
— Какво е станало? Защо плаче Лада?
Таня също изцеди една сълза.
— Върви си, Аркаша, в момента не ни е до теб. — Но в това време той вече беше влязъл в стаята.
— Лада, какво ти е?