Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
А с всяка година той се променяше. Когато сваляше гарда, виждах неща, които не бях забелязвала преди. Можеше да бъде груб, особено когато си мислеше, че никоя жена не го наблюдава.
Понякога се държеше като дървосекачите, които работеха за баща му, говореше безчувствено на жените, сякаш вече познаваше всички възможни интимности между половете. По-късно щях да науча, че докато навърши шестнайсет години, той вече е бил съблазнен и бе съблазнил и други след това, че бе участвал от сравнително ранна възраст в тайния танц на непозволената любов в Сейнт Андрю — един скрит за всички непосветени свят. Но той не можеше да се застави да сподели това с мен.
Усещах само, че жаждата ми за Джонатан расте, и понякога ми се струваше, че не мога да я овладея. Че има нещо в изгарящите му очи, в полуусмивката му и в опитните ласки по женските копринени ръкави, когато си мислеше, че никой не го вижда, което ме караше да желая да ме погали по същия начин. А когато си мислех за грубостта му, ми се приискваше да бъде груб и с мен. Сега разбирам, че съм била самотна и объркана девойка, която е копнеела за интимност и физическа страст (макар тогава тя да беше все още мистерия за мен), и че невежеството ми щеше да ме съсипе. Отчаяно се надявах някой да ме обикне. Не мога да виня само Джонатан. Много често сами сме си виновни за провалите.
4.
Окръжна болница Арустук, днешно време
Под двете лампи в кабинета се изви дим. Каишките на китките бяха разкопчани и арестантката бе седнала на количката. Между пръстите й димеше цигара. В подлогата край нея имаше два смачкани фаса, изпушени до филтъра. Люк се облегна в стола си и се покашля, когато димът одраска гърлото му. Беше замаян, все едно бе взимал наркотици цяла нощ и току-що се бе събудил от безпаметен сън или транс. На вратата леко се почука. Той скочи на крака по-бързо от катерица, защото знаеше, че това е обичайното повърхностно почукване на служител на болницата, преди да влезе, без да дочака отговор. Запречи вратата с тялото си и тя се открехна съвсем малко. Хладното око на Джуди, увеличено от диоптрите на очилата й, го измери от глава до пети.
— Обадиха се от моргата. Трупът е пристигнал. Джо иска да повикаш патоанатом.
— Късно е. Кажи му, че няма причина да викаме спешно специалист. Може да изчака до сутринта.
Сестрата скръсти ръце.
— Освен това ме накара да попитам за арестантката. Готова ли е да тръгва?
Той осъзна, че тя го проверява. Винаги се бе смятал за честен човек, но още не можеше да я пусне.
— Не, все още не може да я вземе.
Джуди се взря така строго в него, та му се стори, че го прониза с поглед.
— И защо? По нея няма и драскотина.
Хрумна му една лъжа.
— Започна да буйства. Трябвате да я упоя. Сега искам да се уверя, че няма алергична реакция към седатива.
Сестрата въздъхна шумно, сякаш знае — не просто подозира, а е сигурна, че той върши нещо отвратително с тялото на упоеното момиче.
— Просто ме остави на мира, Джуди. Кажи на Джо, че ще му се обадя, когато тя се стабилизира.
И трясна вратата в лицето й. Лани избутваше пепелта в подлогата с горящата си цигара и нарочно избягваше погледа му.
— Джонатан е тук. Вече няма нужда да те убеждавам в нищо — каза тя, изтръска още пепел в подлогата и кимна към вратата.
— Слез в моргата и се увери сам.
Люк се размърда неловко на стола.
— В моргата има труп, а това доказва само, че тази нощ наистина си убила човек.
— Не, има и още нещо. Нека ти покажа — каза тя, вдигна ръкава на болничната нощница и му показа малка рисунка върху бялата кожа от вътрешната страна на ръката си. Той се наведе напред и видя татуировка с черно мастило — герб с щит и някакво влечуго върху него. — На ръката на Джонатан на същото място ще видиш…
… същата татуировка?
— Не — отвърна тя и поглади рисунката с палец. — Но е същата по размер и е направена от същия човек, затова изглежда подобна. Изрисувана е с игли, потопени в мастило. Две комети, които се обикалят една друга, а опашките им са съвсем къси.
— И какво означават тези комети? — попита Люк.
— Проклета да съм, ако знам — отвърна тя и оправи нощницата и завивките си. — Просто иди и виж Джонатан и после ми кажи, че не ми вярваш.