Хроники на звеното

Юри стана, отиде до малката библиотека в ъгъла на хола, бръкна в една розова ваза, зад която бяха наредени „Тропика на Козирога“ и „Сексус“ на Милър, и извади дебела пачка банкноти.

- Ето ви ги всичките, повече са дори, осемдесет хиляди марки, вземете ги и ме оставете на мира, моля ви, мноооого ви моля... - и се разрева.

Варела взе пачката и седна до Митака.

- Мите, аре да ми налееш едно питие като твоето, докато преброя кинтите...

- Нямаш проблем, колега.

Митака стана и наля водка в красива кристална чаша, която извади от секцията, доля я с кола и я сложи до Варела, който съсредоточено броеше...

Арни се изкашля.

- Варел, ние не ти требваме тука май, к’во ше каеш да одим да видим к’во има за йедене тоя манаф и после да бегаме да пазим колата, а?

Варела спря да брои за момент, погледна към братята и се ухили, защото на тях категорично им личеше, че не искат да са в едно помещение с Юри, дори в една сграда.

- Бегайте, пичове. Вземете и Рачо, не ми трябва тук вече...

Братоците буквално изнесоха Рачо и след секунди се чу как псуват от кухнята как можело да има хладилник, в който няма мръвка, а само нек’ви утепани марули, к’ъв човек е тоя, кажи ми к’ъв човек е...

Скоро Варела преброи пачката и кимна.

- Ами, Юрка, екстра, чисти сме с теб. Приятен ден ти желая... - Допи водката, изправи се и излезе от стаята.

Димитър не стана веднага и с някакво извратено любопитство продължи да наблюдава плачещия, скрил очи с дланите си вече бивш длъжник. След като изпи водката, остави внимателно чашата на малката мраморна масичка и също излезе, затваряйки тихо вратата на апартамента. Варела му се беше издървил в коридора на влизане, ама си беше прав, така че нямаше сега да го прави на въпрос. Харесваше му работата, още повече му харесваха парите, които падаха, а и усещаше, че играта тепърва предстои, така че трябваше плътно да се държи за тази бригада. Имаше усет към кинтите, а тоя Петър грам не бе тъпо копеле. Пък и си беше верен лафът, че който се качи пръв във влака, пръв може да си намери хубава маса във вагон-ресторанта. Така че смяташе да се прави на луд, докато не се появи възможност да се налапа, а преди това щеше да се прави на добро момче като момчетата от „Звеното“, които наистина май бяха шлякани добряци, всичките, направо да ги нацелува човек. Мускетарчета...

Пичовете чакаха до колата. Варела си отвори нова бира, запали цигара и бутна Рачо.

- Сега накъде сме, Симитли, аре да цепим, че няма време...

- Ами сега няколко момичета трябва да обиколим, те са на абонамент - по петстотин марки на седмица цакат и ние ги оставяме да бръмчат. След това трябва да минем през казиното, клуба и после да повисим в заложната къща...

Труженичките на любовта на свободна практика в Квартала се оказаха не няколко, а повече от десет, но бригадата мина и събра кеша почти безпроблемно. Единственото забавяне дойде, когато една не им отвори, при положение че в деня за кинти нямаха право да излизат, преди да е минал Рачо да събере „таксата“, та се наложи Долф леко да понатисне вратата. Вътре завариха момичето, което приличаше на таласъм, да духа на червендалест дебелак. Гледката на триото от Холивуд и все по-зле изглеждащата камба на Рачо светкавично охладиха страстите и момичето плати, без повече да се помайва.