Където злото властва

Кабинетът на Ватен, оборудван с плот за управление, монитори и други части на системата за наблюдение, бе в края на коридора, преди вратата за общата стая. Ватен се спря и се ослуша. Бе си мислил, че на етажа няма никой друг освен него, но сега бе станало ясно, че в помещението в края на коридора имаше някой. Ватен изруга наум. Приближи се предпазливо до вратата, иззад която се разнасяха звуците, спря се и се почеса по носа. Събрал в гърдите си повече въздух, сякаш се готвеше да се гмурне, той направи последната крачка и влезе.

До масата стоеше млада, около двадесетгодишна жена. Русата й коса бе чуплива, а лицето й бе покрито с почти незабележими лунички. Бе с тъмнозелена рокля в тон с очите й, декорирана на раменете с ивици с мексикански мотиви. В ръката си държеше димяща чашка с кафе или може би с чай. С другата прелистваше лежащата на масата пред нея книга. Когато Ватен влезе, тя вдигна очи и се усмихна. Умният й поглед го порази на мига.

Той тръсна глава, усмихна се накриво и вдигна ръка. По принцип възнамеряваше да се ръкува, но вместо това ръката му се озова в косата му. Така си и остана да стои, оправяйки пътя си. „Трябва да кажа нещо” - мислеше си Ватен, гледайки жената. Определено не можеше да се нарече „ослепителна красавица”. Ако в Норвегия се изберяха на случаен принцип хиляда мъже, то повечето от тях щяха да вдигнат равнодушно рамене при вида й. Сред тези хиляда обаче щяха да се намерят и такива, които нямаше да са съгласни с мнозинството, и Ватен щеше да е един от тях. Тя му се хареса много. Едва ли бе срещал по-зелени и по-проницателни очи. Лицето й бе леко асиметрично. И най-накрая тези лунички, за които по никакъв начин не можеше да се каже дали ги има, или ги няма. Той просто трябваше да каже нещо, преди ситуацията да стане съвсем безнадеждна.

- Коя сте вие? - попита най-сетне той.

Тя се засмя. Изглежда, че отдавна бе усетила неувереността му и не го бе взела за невъзпитан. „Тази ще разпарчетоса всеки за миг” - помисли си той. Така и не реши докрая дали това качество му харесваше, или не.

- Сири - сърдечно се разсмя тя, заобиколи масата и му подаде ръка. - Сири Холм.

Тогава той най-сетне схвана.

- Значи вие сте новата? - изобрази на лицето си нещо, подобно на усмивка, той. - Досетих се. Обикновено не пускаме в тази част на библиотека външни хора, но вие сигурно вече го знаете. Сама ли сте тук? Не започвахте ли работа от понеделник?

Тя го изгледа с превзета суровост.

- Доктор Ватен[8], предполагам?

- Точно така. Юн Ватен. Отговарям за сигурността тук - Ватен бе свикнал дотолкова с прякора си, че не се учуди, когато новата му позната го нарече така. Той наистина бе защитил дисертация и то не каква да е, а за самия Архимед, но работеше предимно като охранител в университетската библиотека. Възприемаше прякора си като проява на уважение, съчувствие и един вид тенденциозен хумор.