Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
„Мухата“ внезапно става нападателна:
— Не. Никога. Какво намеквате?
— Нищо. Уверявам ви. Нищо…
Погледът му обхваща картините по стените.
— Съпругът ви е имал вкус към живописта. Смятате ли, че е възможно да е бил въвлечен, как да се изразя, в нещо като трафик или укриване на творби, дори без негово знание?
— Какво искате да кажете?
Гласът на вдовицата отново става рязък, особено на ударените срички, и още по-неприятен. „Класика!“ — казва си инспекторът. Патрисиа Морвал упорито отрича убийството. Защото да го приеме, означава да допусне, че съществува някой, който е мразел до такава степен съпруга й, че да го убие… Да допусне, че съпругът й има някаква вина, провинение… Серенак е наясно с психологическите прояви от този род. Сега трябва само да освети тъмната страна от живота на Жером Морвал, но без да предизвиква вдовицата.
— Нищо не намеквам. Нищо специално. Уверявам ви, че е така, госпожо Морвал. Просто търся някаква следа. Говориха ми за страстта му… да кажем, за дебненето му с цел да придобие… с цел да притежава картина на Моне… А това…
— Напълно вярно е, инспекторе. Това бе мечтата му. Жером е признат за един от големите познавачи на Моне. Да, това бе мечтата му. Работеше упорито, за да я постигне. Бе свръхнадарен хирург. Така че заслужаваше мечтата му да се сбъдне. Беше пристрастен към Моне. За него нямаше значение коя ще бъде картината. Трябваше само да е от поредицата с лилиите. Не знам дали разбирате, но той търсеше картина, която Моне да е нарисувал тук, в Живерни. В родното му село.
Серенак използва тирадата на вдовицата, за да раздвижи сивите си клетки. Първото впечатление! Изминали са едва няколко минути, откакто разговаря с Патрисиа Морвал, а ето че вече успя да си изгради представа какъв е траурът й. И против очакванията му, първото впечатление накланя везните към огнената страст, към покосената от гръм любов, отколкото към повехналите чувства на безразлична, изоставена жена.
— Съжалявам, че ви досаждам, госпожо Морвал, но нали имаме една и съща цел — да открием убиеца на мъжа ви. Налага се да ви задам и някои малко по… малко по-интимни въпроси.
Патрисиа Морвал сякаш се сковава в позата на голия мъж върху картината на отсрещната стена. Дело е на Габар.
— Вашият съпруг, как да се изразя, невинаги ви е бил верен. Мислите ли, че…
Серенак усеща вълнението на Патрисиа. Като че ли невидимите сълзи се опитват да угасят пожара в тялото й.
Тя го пресича:
— Бяхме твърде млади, когато се запознахме. Дълго ме ухажва — и мен, както и други момичета. Минаха много години, преди да отстъпя. Като млад той съвсем не бе от типа момчета, за които жените мечтаят. Не знам дали ме разбирате… Несъмнено бе твърде сериозен и доста досаден. Липсваше му увереност в контактите му с жените. Тези неща се усещат. А после, с течение на времето, стана много по-самоуверен, много по-съблазнителен, много по-интересен. Мисля, инспекторе, че имам доста заслуги за това. Забогатя, естествено. Нормално бе в зряла възраст Жером да получи няколко компенсации за неуспехите си с жените на младини… Така да се каже, те да му се реваншират. О, не, това не се отнасяше за мен. Не знам дали схващате мисълта ми…
„Надявам се, казва си Серенак, но ми трябват имена, факти, дати.“
Патрисиа Морвал става по-настойчива.
— Очаквам от вас да проявите такт, инспекторе… Живерни е просто едно село и в него живеят едва няколкостотин души. Не убивайте Жером повторно! Не го каляйте. Той не заслужава това. Всичко друго, но не и това.
Лоренс Серенак кима успокоително с глава.
Първото впечатление… Вече е затвърдил мнението си. Да, Патрисиа Морвал е обичала Жером. И не би го убила заради парите му. Но от любов? Ще се разбере…
Една подробност го шокира: цветята в японската ваза, които са го навели на мисълта, че времето в тази къща е спряло.
Вчера се е повредил и часовникът. В салона от всеки сантиметър лъхат страстите на Жером. Само неговите. И всичко ще остане така за вечни времена. Картините няма да бъдат откачени от стените. Никога. Никой няма да разтвори книгите по рафтовете на библиотеката. Всичко ще си остане недокоснато, като експонати в безлюден музей в памет на един индивид, който светът ще забрави бързо. Любител на изкуството, който няма да завещае нищо. Любител на жени, когото никоя няма да оплаче. С изключение на неговата, която е изоставял често.
Живот, прекаран в трупане на репродукции. Без поколение.
Ярката светлина на улица „Клод Моне“ удря инспектора право в лицето и го зашеметява. Чака едва три минути и Силвио изскача в края на улицата. На краката му няма гумени ботуши, но долната част на панталона му е изцапана с кал. На Серенак му става смешно. Силвио Бенавидиш е готин тип. Безспорно е доста хитър, въпреки че педантичният му характер не допуска това да се забележи. Скрит зад слънчевите си очила, Серенак наблюдава спокойно слабия силует на помощника си, чиято сянка бяга по стените на къщите. Всъщност Силвио не е точно слаб. По-скоро е някак тесен, защото под закопчаната му догоре карирана риза, точно над колана на бежовия му памучен панталон, се очертават едва забележими тлъстинки. Силвио изглежда по-едър в профил, отколкото в анфас — подсмихва се Серенак. Същински цилиндър! Това не го загрозява, напротив. Прилича на младо дърво, което се огъва на вятъра, но не се чупи.