Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
— И това ако е гайак… — промърморва и се мръщи. — Разбирам какво ми казваш, скъпи ми Силвио. Този лекар чак взе да ми харесва. Успя ли вече да разбереш имената на някои от любовниците му? И виждаш ли рогоноската като потенциален убиец?
Силвио оставя чашата чай в чинийката. Нептун го наблюдава с влажни очи.
— Още не. Но що се отнася до любовниците, Жером Морвал обичал завоеванието, процеса на преследване, направо бил чалнат в тази посока…
— А?! Падал си е по непревземаеми крепости, значи.
— Може и така да се каже… Дръжте се здраво, шефе, става дума за началната учителка в селото. Както изглежда, най-хубавото момиче в околността, и той си набил в главата, че трябва да я закачи като трофей в колекцията си.
— Е, и? Нататък!
— Ами, не знам нищо повече. Само това успях да измъкна, като разговарях с колегите му, секретарката и трима собственици на галерии, с които често имал вземане-даване. Понеже Морвал е споделял с тях всички тези неща.
— А учителката омъжена ли е?
— Да, при това за някакъв патологичен ревнивец.
Серенак се обръща към Нептун.
— Напредваме, трътльо. Бива си го Силвио, нали! Вярно, изглежда малко задръстен, но пък е направо гений. Същински компютър.
После става от мястото си, а Нептун се надига, помъква се тромаво и ляга в края на уличката.
— Силвио, надявам се, че не си забравил гумените си ботуши и мрежата, за да поджапаш малко в канала. Аз отивам да изкажа съболезнованията си на вдовицата. Живееше на улица „Клод Моне“ номер седемдесет и едно, нали така?
— Да, няма как да сбъркате къщата. Живерни е съвсем малко село, накацало от едната страна на хълма. Има само две по-големи успоредни улици. Едната е „Клод Моне“ и прекосява цялото село, а другата — Кралският път — шосето на департамента, започващо от края на долината, през която тече потокът. Е, може да прибавим и няколко стръмни улички, които пълзят между двете пътни артерии.
Краката на сервитьорката пресичат отново улица „Клод Моне“ и се отправят към бара. Ружите лижат фасадата от тухли и теракота на хотел „Боди“ и приличат на пламъци в осветена от слънцето камина. Серенак си мисли, че този пейзаж е наистина красив.
6
СИЛВИО НЕ БЕ СГРЕШИЛ. Без никакво съмнение къщата на улица „Клод Моне“ № 71 бе най-хубавата на улицата. Жълти капаци на прозорците, млада лоза, скриваща половината фасада, красив меланж от дялани камъни и дърво, безброй мушката, чиито листа изскачат от грамадни глинени гърнета, а цветовете им буквално капят по стъклата на прозорците. С една дума — съвършена и впечатляваща фасада. Патрисиа Морвал очевидно знае как се гледат цветя или най-малкото ръководи малък отряд от градинари. Поне такива не липсват в Живерни.
До дървената входна врата виси меден звънец. Серенак го разклаща. Само след няколко секунди Партрисиа Морвал се появява на дъбовата врата. Очевидно е очаквала това посещение. Полицаят бута вратата, а тя се отдръпва назад, за да му стори път.
Инспектор Серенак особено много държи на този момент при всяко разследване: първото впечатление. Няколко мига, в които човек „вдишва“ информация „на живо“. И така: с кого си има работа? С отчаяно влюбена жена или със студена и безразлична буржоазка? С любяща съпруга, простреляна от съдбата, или с „веселата вдовица“? Сега вече е богата. Най-сетне е и свободна. Отмъстена е за номерата на съпруга си. Дали се преструва, че жали за него, или наистина преживява загубата? В момента не е лесно да си изгради мнение, а и големите очила с дебели стъкла размиват изражението на зачервените й очи.
Серенак върви по дълъг коридор. По-скоро нещо като огромен вестибюл. Внезапно се спира. Смаян е. Върху цялата площ на дългите поне пет метра стени са закачени две гигантски пана с водни лилии, нарисувани в рядък за тях нюанс — червеникавозлатист. Над лилиите няма небе, нито пък клонки от плачеща върба. Доколкото Серенак е в течение, паната представляват репродукция на творба на Моне, създадена след 1920 година, с други думи — по време на последните издихания на земния му път. Не е трудно човек да се досети, че Моне е следвал проста творческа логика: да ограничи кръгозора си и да отстрани декора, да съсредоточи погледа си само върху един отрязък от езерото — няколко квадратни метра.
Серенак продължава пътя си по коридора. Очевидно стремежът на Морвал е бил коридорът да наподоби стените на Оранжерията12, въпреки че домашната „галерия“, разбира се, не може да се мери със стоте линейни метра в Парижкия музей, приютил „Водните лилии“.
12
Оранжерията — музей в Тюйлери. На втория етаж е Овалната зала, в която са изложени знаменитите „Водни лилии“ на Моне. Наричат тази част от музея „Сикстинската капела на Париж“. — Бел.прев